виж Количката е празна

Пасищни прасета


Oписание на продукта

Ние сме малка, симбиотична ферма  в стара Планина. Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета  по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша/сено, жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество.

 

По всяко време във фермата имаме от десетки до стотици(в зависимост от сезона) пасищни прасета разпределени в развъдни стада от няколко породи, като източно балканска свиня и кръстоски от селските райони на страната ни. Селектираме нашите стада от 2014 г., за да произведем порода пасищно прасе, което живее и се чувства добре в условията на нашият планински климат; прасе с отличен темперамент, също с вкус и мраморни качества на месото*. С всяко поколение развъждаме най-добрите от най-добрите и изяждаме останалото. Постепенно, това води до подобряване на стадата; получаваме по-силни животни адаптирани към нашия климат, по-добро месо като качество, големина, темперамент, родство и способност за паша – това са само няколко от основните черти, по които селектираме. 

 

*мраморно месо е термин, който се използва за най-скъпото говеждо месо в света – тук използваме термина, за да подчертаем качествата на месото на пасищните свине, които наподобяват мраморното месо, а именно при разрез червеното месо има повърхност, която наподобява мрамор.

 

Да, истина е... прасетата се хранят с трева, детелини, жълъди и други естествени 'фуражи' – те благоденстват живеейки отвън на пасищата. Пасищни прасета не означава, че всичко с което се хранят е пасищна трева, но по-скоро е мястото където живеят, а в нашия случай и с това, с което най-много се хранят. Ние не пазаруваме, както и не ги храним с търговски фураж за угояване на прасета.

 

Пашата е основата на диетата на нашите прасета, като в различните й форми, тя съставлява над 80 % от тяхната храна измерено в процент прием на суха маса.  Експериментално сме отглеждали групи от прасета, хранейки ги само на паша и видяхме че е възможно, но резултатите показват, че при този начин на хранене, прасетата растат много по-бавно. Това е така, заради ниските нива на лизина (аминокиселина, която е основата за създаване на протеин) и ниските нива на калориите, така че те са по-слаби и им отнема още няколко допълнителни месеци, за да достигнат пазарното си тегло. Когато добавяме обаче  яйца и млечни продукти, които осигуряват лизин и калории, те носят една балансирана диета на пасищните прасета, така че те  започват да растат по- бързо, като в зависимост от сезона растежа варира повече в топлия сезон; в студения сезон, отнема  месец или повече.  Младите женски свине и нерезите растат с месец по-бавно. Растежните нива се влияят от  пола, генетиката, сезоните и фуража/храната.

Не цялата диета на прасетата е от пасищна трева. Всъщност, тревата съставлява само един от многото естествени 'фуражи' на пасището. То има бобови растения като люцерна, детелина; брасица, просо, овес, ечемик, лимец, амарант, жълъди, диви плодове, цикория, репей, магарешки бодил и др. Нашите свежи пасища са много разнообразни на растения годни за хранене на животните. През зимата сменяме пасищната трева със сено – складираме летните пасищни треви за зимата по същия начин както консервираме нашите градински плодове и зеленчуци за трапезата на нашето семейство, за да им се радваме през студените месеци. Сеното не е дори приблизително толкова добро, колкото свежото пасище, но помага на добитъка да преживее тези планински, студени и снежни зимни условия.

Силно подозираме, а вече има и изследвания, които доказват фактът, че прасетата, които ядат кисело мляко, усвояват високо съдържание на фибри от пасищата и сеното, което е почти всичко от това, което ядат. Това е един от онези малки трикове, които правят пасищното отглеждане много успешно.

 

Яйцата са отлична храна за прасета. Te съставляват около 1 до 2 % от диетата им през целия им живот. Ние извличаме най-доброто от тях, като насочваме храненето с яйца към по-малките прасета, каквито са отбитите прасенца и младите прасенца, за да увеличим хранителния ефект. В допълнение, за да са по-чисти яйцата от вредители, кокошките ни произвеждат яйца с много високо качество на хранителни вещества, без да ги храним с ГМО. Поддържаме поколение от снасящи кокошки за естествен контрол над вредители, тъй като надолу по хълма има дол и река, които са с много насекоми. Яйцата са продукт на нашите пасища, тъй като това е мястото от където идва голяма част от храната на кокошките. През зимата кокошките ни се хранят със свинско месо, заделяно от закланите прасета всяка седмица – пилетата са естествено всеядни, с тенденция към месоядство, като техните далечни предци от Юрския период. Това е част от цикъла на живота.

Добавките към пасищната храна увеличават темпа на растеж, какъвто е случая с вече споменатата суроватка, както и кисело мляко. Диетата на нашите прасета варира според сезоните, тя се променя с годините чрез подобряване на пасището и с наличен добавъчен ресурс, какъвто са млечните продукти (предимно суроватка) от производството на масло, сирене и кисело мляко – достигащи до 7% от Приема на суха маса. Понякога от местни земеделци засадили тикви по евро програми и ги изоставили по земите(само за да вземат субсидиите), вземаме тонове чисти тикви. Взимаме леко загнили ябълки от био производител, които редовно ги прочистват, за да не прихванат другите. Това е сезонна част от диетата на нашите прасета, съставлявайки около 3% от това с което се хранят през годината, като повечето от този вид храна се дава през есента и зимата. Също така вземаме и преработен ечемик от бирена пивоварна – той съставлява около 2% от диетата на прасетата. Понякога купуваме много извара от прясно мляко от местна ферма отглеждаща кози и овце. Есента и зимата ги водим в дъбовите гори, за да събират жълъди, имайки в изобилие в нашите гори. Използваме всички налични  ресурси, за да произвеждаме качествено месо за кулинарните ни удоволствия.

Тази диета не е фиксирана като ежедневен режим, но е вариативна. Статистиката, която показахме по-горе в проценти, е по-скоро ориентир за последната година и половина. Често пашата е  90% от диетата.  Други ресурси се добавят сезонно, променяйки се във времето според наличността.

Генетиката е голямата разлика в способностите на прасетата да живеят на паша. Някои поколения от някои породи ще се провалят напълно на пасищата, защото те са били хранени с високо концентриран търговски фураж  толкова много поколения. Те са били окошарвани по време на бременност или раждане; загубили са майчинските си инстинкти, или са се натрупали други здравословни проблеми. Когато са селектирани за живот в затворена среда, те са загубили своята пасищна способност. Минахме през  изследвания в опити за развъждане на породи с качества, които са подходящи за  климата ни, за нашата храна базирана на паша, което да произведе прасе отлично за нашата ферма.  Ние избрахме да постигнем  характеристики като мраморност на месото, вкус, темперамент, големина, способност за паша, майчинство, растеж и други. Купуваме прасета само от време на време, за да увеличим генетичното разнообразие и бройката.

 

На най-основно ниво, управлението на ротационната  паша, означава да се постави здрава периметърна ограда. Правим нашите огради така, че да навлизат леко в залесените площи, за да можем да включим дърветата  в пасищата, а след това разделяме пространството в 4 до 10 ограждения. Ако например се отглеждат няколко прасета – за по-големите ни стада използваме по-широки ограждения. Повече ограждения са по-добре от малко на брой. Малките ограждения са по-добри от големите. Това е баланс между усилието и ефективната паша. Като правило, движим животните в огражденията за кратко време, като ги оставяме  да се хранят с фуража, а после ги извеждаме оттам след максимум две седмици, дори по-бързо. Типичните периоди на паша са от ден до десет дни – времето за преместване зависи  повече от фуражите отколкото от календара. Този процес  намалява плътността на почвата, но понижава и количеството плевели. Най-добрият вариант е да преместим  добитъка когато пасищната трева е паднала до няколко сантиметра. Няма проблем ако животните изкоренят малко растения, всъщност те могат да обърнат около 80% от площта и тя бързо ще се възстанови, защото тревата се е развила, така че да се справи с този вид действия от муцуните и копитата на тревопасните животни, които се движат по терена чрез миграционна паша. Докато виждате мръсотия на терена, в действителност има огромна коренна маса, която се връща обратно в земята. Това е от полза за тревите и другите пасищни фуражи, тъй като те могат да се справят с този тип близка обработка, но дърветата и храстите не могат да поемат пасищната дейност - това е начинът, по който пасищата естествено са се развили преди около 55 милиона години.

 

За да се подобри фуражната смес, след прасетата садим и заглаждаме смесица от семена за меки треви, бобови растения (люцерна, детелина, трифили ...),  сорго, зеле, броколи , просо, цикория, лимец, елда, амарант, билки и други фуражи. Това се нарича стадна сеитба. Държим далеч добитъка от пасищните ограждения минимум 21 дни, за предпочитане по-дълго, според това колко бързо расте пашата. Този 21-дневен цикъл нарушава жизнения цикъл на паразитите. Поддържайки ротацията на животните в огражденията , всъщност подобряваме качеството на почвата, на естествените 'фуражи' и  осигуряваме голяма част от храната на прасета,  получавайки  висококачествено месо.