Всичко, което той иска да направи, е нелегално - интервю с Джоел Салатин

Джоел Салатин е фермер, който е в челните редици на тенденцията за все повече местно производство на храна и на производство на месо от животни, хранени с трева. Много хора за пръв път се запознават със сложния и екологично ориентиран подход на Салатин към земеделието, когато той е споменат в най-продаваната книга на Майкъл Полън - „Дилемата на всеядните”. Салатин също така е добре известен в средите на хората, занимаващи се с пасищно земеделие и в либертарианските кръгове. Той е особено гласовит относно правителствените регулации, които правят труден живота на малкия производител, а най-новата му книга се казва „Всичко, което искам да правя, е нелегално”. Той е автор и на „Ти можеш да правиш земеделие” и „Свещени крави и Свински рай” (откъс - тук: http://www.motherearthnews.com/real-food/seasonal-eating-zmaz07aszgoe).

Салатин любезно се съгласи да ни отговори за неговата ферма Polyface. Дръжте се здраво! Това са откровените мисли на Салатин за правителствените регулации, високите цени на зърното, вегетарианците и правенето на пари от земеделие:

ХРАНЕНЕ С ТРЕВА И ОТВЪД ОРГАНИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Разкажи ни повече за фермата Polyface.

Ние се намираме на осем мили югозападно от Стаунтън, Вирджиния, в долината Шенандоа върху 550 акра (100 акра открити площи и 450 акра гори). Също така сме взели под наем четири ферми, които прибавят към общата площ допълнителни 900 акра пасища. Ние продаваме salad bar* от говеждо месо, хранено с трева; свинско месо „аератор”**; пасищни птици - както бройлери, така и пуйки; яйца от пасищни птици и зайци, хранени на фураж.

* salad bar – голям избор от салати на едно място, които клиентите да избират; в случая Салатин използва фразата, за да каже, че имат богато разнообразие от месни продукти от говеждо

** аератор – има предвид, че отглежда прасетата си на чист въздух

 Добитъкът и птиците при вас се хранят с трева, а вашата ферма е "отвъд органичното". Смятате ли, че хората са запознати с тези понятия?

Все повече и повече хора са наясно с компромиса и фалшифицирането в рамките на правителствено одобрената сертифицирана биологична общност. На хората им е дошло до гуша да се лепи етикет "сертифициран органичен продукт" на ограждение за 6000 кокошки с 3 ката мръсотия, затова се насочват и приемат идеята "отвъд органичното земеделие". Тя резонира с тяхното разочарование от програмата на правителството. Когато Хоризонт се съревновава с Рога на изобилието*, за да запази своята органично сертифицирана мандра за работа в промишлени мащаби, доверието на потребителите пада драстично.

Интуитивно, хората разбират, че историческото използване на думата "органичен" се свързва с много по-голяма идея от просто това да се зададе един задължаващ списък с кое трябва и кое не трябва да се прави. И сега, когато високите цени привлякоха безскрупулни производители, които влизат в движението само заради парите, хората осъзнават, че никоя система не може да регулира почтеността. Ето защо ние водим политика на отворени врати - 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Всеки е добре дошъл да ни посещава по всяко време, за да види всичко, навсякъде. Почтеността може да бъде гарантирана само с това ниво на прозрачност.

Когато някой попита дали сме сертифицирани за органично, ние отговаряме с усмивка: "Защо да искаме да спрем до там? Ние отиваме отвъд органичното.”. Този отговор обикновено води до изпълнена с полезна информация дискусия и хората си тръгват с нови знание и осведоменост. За тях това не е просто поредения случай на определяне на категориите какво е органично и какво не.

* отново игра на думи - Хоризонт е индустрията с нейните огромни мащаби, а Рога на изобилието са резултатите на местните ферми

Как се променя отношението на обществеността към вашите продукти през последните няколко години? Смятате ли, че е по-лесно да продавате месо, получено от животни, хранени на трева?

Обществената осведоменост определено се засили. През 70-те години на миналия век, когато продавах говеждо месо отгледано на трева и пасищни птици, никой дори не беше чувал за думата "органичен", още по-малко "отгледано с пасищна трева". Благодарение на Ню Йорк Таймс и автори като Джо Робинсън и Майкъл Полън, осведомеността днес е огромна.

Пазарните ограничения имат две страни. Едната е доставката. Артистичността и хореографията, които се изискват, за да се преместват животните целогодишно навсякъде по апетитното пасище, в който и да е био регион, отнема години, за да се усвои като знание. Това не е разфасовка за бисквитки, формулирана от годишно съхранявано в голям контейнер зърно. Производителят се изправя пред променливи в стопанството като сезонност, влажност, сухи периоди, горещини, студ, генетична физиология, минерали и множество други. Отвъд това Службата за безопасност и инспекция на храните успешно унищожи повечето ферми с подходящи кланици, базирани в общността и инкриминира стопанската обработка. Това е най-основната пречка за интеграцията на храна от типа местно производство на пазара.

Това е всичко за процеса на производството/обработката. Второто ограничение на пазара е свързано с изисквания за входни нива за основни маркетингови канали. С бюрокрация като застраховка за отговорност и 90-дневно нетно плащане на такси големите купувачи споделят бизнес манталитета на Wall Street. Този манталитет агресивно избягва конкуренцията, особено от малките новатори. Но всеки път, когато индустрията започне да хълца със симптоми за заболяване, друга вълна от опт-аутъри* нахлува в местната, развита сцена за храна. Вълнуващи времена.

*опт-аутър е маркетинг термин, но в случая означава човек, който отказва да използва стандартните правила на индустриалното фермерство

За предизвикателството да бъдеш фермер

Кога реши, че искаш да бъдеш фермер?

Откакто се помня, винаги съм искал да бъда фермер. Обичам да отглеждам неща. Аз ценя много емоционалната устойчивост на животните. Всеки ден, когато ида да пусна стадото от крави на паша, те се радват да ме видят. Прасетата винаги идват да си поговорим. Никоe от тези същества не ви моли да попълвате лицензи, нито ви заплашва със съдебни дела. Те никога не говорят зад гърба ви или не кроят планове да ви свалят. Да гледаш как земята се лекува с непрекъснато нарастващи могили от земни червеи е по-добро от всяко видео. Наистина, вървейки през пасище, обляно от сутрешна роса след благословена нощна гръмотечина буря, земята буквално е покрита с копулиращи земни червеи – какво може да бъде по-магично от това?

Имах собствени кокошки носачки на 10-годишна възраст, качвах се на колелото и носех яйца до съседи или ги продавах на семейства в църквата. Забързаният, неспокоен градски живот, откъснат от езерата, дърветата и пасищата, никога не ме привличаше толкова много. Избягай? Защо? Къде? Мисля, че съм бил посаден тук. Мисля, че Бог е  заземил душата ми тук. Това не е за всеки, но насища душата ми с чудо и благодарност.

Какво се промени в твоята философия относно фермерството през годините?

Като всички дядковци (тук използва сленг дума за дядо, остарял човек) много неща научих просто от опита си. Защото съм трето поколение лунатик християнин-либертарианец-природозащитник-капиталист, нямам някакво чудотворно прозрение, което да споделя. Просто винаги съм бил странен.

В началото си мислех, че трябва да работя извън стопанството, за да остана тук по-трайно, но научих, че това не беше вярно. Окуражавам младите хора да следват своята страст, да потеглят напред и да скочат в предизвикателствата. Ако чакате звездите да се наредят, никога няма да го направите. През последните години бих казал, че най-голямата ми промяна бе свързана с икономии в мащаба* и с пазарните реалности. Преди 20 години моето виждане за хранителната система във Вирджиния бе за хиляди мама-татко-и-аз ферми като нашата, които обслужват съседите си. Вече не мисля, че това е приложимо поради две причини. Първо, градските центрове много трудно биха били принудени да отглеждат своята храна вътре в техните общества. Второ, повечето фермери са пазарни неандарталци. Или не искат да бъдат около други хора, или не знаят как да общуват с тях. Успешният търговец трябва да бъде малко театрален тип: разказвач на истории, да бъде бърборко, гъвкав в комуникацията. А това не е много типично, особено сред измамниците, следващи правилата на Джон Диър**.

Какъв е отговорът ли? Не знам, но това, което аз измислих, е нещо, което наричам хранителни клъстъри**. Те изискват производство, обработка, маркетинг, счетоводство, дистрибуция и клиенти - тези шест компонента правят едно цяло.  Клъстърът може да бъде задвижван от фермерите, задвижван от клиентите, дори първоначално да се задвижва от дистрибуцията. Но когато тези шест компонента са налице, клъстърът може да микродублира промишленото на биорегионален или на местен мащаб, който включва градските центрове. Аз мисля, че местно интегрирана хранителна система би могла да замени непрозрачната индустриалната такава на територията на Вирджиния, но реалистично, тя би се състояла от няколкостотин или хиляди хранителни клъстъри с оборот от 5-10 милиона долара, вместо няколкохилядите ферми тип мама-татко-и-аз, които при напълно интегрирани предприятия достигат максимум 100 000 долара оборот. Със сигурност никога не съм си представял, че нашата ферма ще достигне до продажби за година в размер на 1 милион долара, но се случи. Ние все още нямаме бизнес план или маркетингови цели. Но ние сме благословени със семейство и достатъчно разнообразие, за да съберем тези шест основи в едно цяло, и това всъщност направи цялата разлика. И да, аз съм бърборко.

* маркетинг термин, който означава намаляването на разходите за производство на единица продукция, в резултат на увеличението на самото производство

** повече за него: https://bg.wikipedia.org/wiki/Deere_%26_Company

*** клъстър – от английското cluster е термин, който се използва в много науки. В същността си означава куп, струпване, групиране на еднородни или разнородни елементи в едно цяло

Разкажи ни за най-големите предизвикателства, които срещна като фермер?

Всеки който ме познава, ще се усмихне на този въпрос, защото знае, че моят отговор ще бъде и продължава да бъде – хранителната полиция. Препятствията в стопанството, с които сме се сблъскали: от суша до хищници, наводнения, парично изтичане, не са нищо в сравнение с емоционалното, икономическото и енергийно изтощение, причинено ни от държавните бюрократи. Дори в началото на 70-те на миналия век - когато като тийнейджър, работех на фермерски щанд на тротоарен пазар, предшественик на днешните фермерски пазари - правителството каза, че не мога да продавам мляко. Първият бизнес план, с който смятах да тръгна, бе да бъда фермер на пълен работен ден, с работа, въртяща се около млекопроизводство от 10 крави, което да продавам на съседите на редовни пазарни цени на дребно, както при супермаркетите. Щеше да е хубав живот. Но е нелегално. Всъщност, през 2007-а най-накрая написах „Всичко, което искам да направя, е нелегално”, за да документирам моите спречквания с правителствените власти. Мисля, че е невероятно в страна, която насърчава свободата, притежаваш собствено оръжие, свобода да изповядваш религия и свобода на словото, ние просто да нямаме правото да изберем нашата собствена храна. Ако не мога да избера правилното гориво за моето тяло, тогава просто няма да имам енергията да стрелям, да напътствам и да се моля. Половината от набедената и предлагана храна в супермаркета е наистина опасна за вашето здраве. Всъщност, ако премахнем хранителните продукти от супермаркета, които не са били налични преди 1900-ната година, рафтовете ще останат празни. От тях ще изчезне цялата тази облъчена, клонирана псевдохрана, пълна с всичките тези труднопроизносими-изписани-на-срички добавки и ГМО-та.

Причината защо този проблем е толкова труден за изказване, е защото повечето хора не разбират какво не е по рафтовете или какво липсва в тяхната диета. Бързо губим паметта за наследения начин на хранене, за храна, направена от нулата, в домашната кухня, подправена с широко културна и родова кулинарна мъдрост. Спомням си, когато всяка майка знаеше как да разкости пиле. Днес повечето хора не знаят, че пилето има кости. След като хранителната полиция демонизира и криминализира съседската хранителна търговия, хранителната система бе поробена от индустриалното хранително братство. И точно зад ъгъла е Националната система за идентификация на животните (NAIS), която влиза твърдо, под предлог за хранителна безопасност и био-сигурност, за да унищожи хиляди неиндустриални ферми. Не се нуждаем от програми; нуждаем се от свобода. Ако наистина имахме свобода, фермери като мен ще надделяват над конкуренцията на индустриалните ферми, проповядващи корпоративното благосъстояние, злоупотребата с храна и експлоатацията на земята.

Размисли за месото

Кои са нещата, които искаш хората да знаят за месото, което купуват от теб? Какво всички би трябвало да знаем за месото, което ядем?

Основната идея, която ние промотираме, е, че нашите животни се наслаждават на естествена среда, която им позволява напълно да изразяват своята физиологична отлика. Тоест, ние искаме нашите прасета да показват прасешката си природа, а пилетата - тяхната си пилешка природа. Индустриалното хранопроизводство вижда растенията и животните като бездушни протоплазмени структури, които да бъдат манипулирани, а колкото и да е разумен, човешкият мозък може да допусне да бъде манипулиран.

Бих искал да кажа, че общество, което вижда собствения си живот от егоцентрична, неуважителна, манипулативна гледна точка, ще вижда неговото гражданство по същия начин... и другите живи култури също. Начинът, по който уважаваме и почитаме най-малките от тях, създава етичната и морална рамка, по която оказваме честта и уважението към най-големите от тях. Свободата, която имате, за да изразите и разпознаете във вашето име Томи или Мария вас самите, е правопропорционална на важността, която обществото поставя на прасето, така че то да изразява своята прасешка природа. И сега, като се замисля, че нашите събрани от данъци долари се харчат, за да се изолира генът, който образува стрес у прасето, с цел да се премахне тоз ген от ДНК-то му, така че ние да можем още повече да тормозим и да не уважаваме прасетата, но вече няма да имаме угризения на съвестта. Струва ли ви се тази морална рамка подходяща за едно цивилизовано общество? Мисля си, че не.

Това основно разбиране е водещо за нашите производствени модели. Тревопасните в природата не се хранят с мъртви крави, пилешка тор, зърно или силаж: те се хранят със свежа или суха храна (фураж). Разбира се, това, което е добре, е, че емпиричните данни разкриват хранителните и екологични ползи от тази парадигма. Ние четем за баланса на Омега 3 и Омега 6, конюгираната линолова киселина, полиненаситените мазнини и рибофлавина. Когато ново лабораторно потвърждение на нашата философия излезе в новинарския поток, ние правим така, че нашите редовни клиенти да узнаят за това. Накратко - всичко опира до целебния ефект: за лечение на телата ни, излекуване на нашите икономики, излекуване на нашите общности, лечение на нашите семейства, лечение на ландшафта, лечение на земните червеи. Ако всичко това няма целебен ефект, значи то не е подходящо.

Понеже това е много гореща тема, нека се насоча към аргументите за кравите, причиняващи глобалното затопляне. Всяка частица от набедената наука, която свързва метана и кравите с глобалното затопляне, се основава на изследвания върху годишната жътва, затворените места за угояване и злоупотребата с тревопасни. Всичко се разпада, ако нашият производствен модел стане подобен на селективното оплождане, изградено върху система от тромаво-животновъдно-тревопасно-слънчево-преобразуван-лигнифициран-въглерод (бел. пр.: каквото и да значи това). Америка е изтъргувала 73 милиона бизона, които нямат нужда от петрол, машини или торове за 45 милиона говеда, и ние си мислим, че сме ефективни. Тук, в Polyface, ние практикуваме биомимикрия и се връщаме към онези буйни, високи модели на производство на органични вещества от местните тревопасни животни.

Ако всеки производител в страната използва този модел, за по-малко от 10 години ние бихме заловили целия въглерод, който е бил изпуснат от началото на индустриалната епоха. Без съмнение, говеждото месо, получено след отглеждани пасищни крави и на стадно засяти храни, е най-ефективният начин да се излекува планетата.  

Вегетарианците предизвикват ли ви за това, че отглеждате месо? Ако да, какво им отговаряте?

Ще отговоря в две части. Първата е свързана с хората, които мислят, че мухата е пиле, е дете, е котка – това, което наричам култ към животинското почитание. Това включва и хората, които мислят, че ние сме еволюирали отвъд  варварските практики на убиване на животни и сме преминали в някакво космическо състояние на нирвана, където убиването на животни е нещо от миналото.

Вместо да покаже ново състояние на еволюционно свързване, то всъщност показва деволюционно състояние на несвързаност. Културата тип Бамби, в която единствената връзка с животното е опитоменото домашно такова, скоро се превръща в предубедена глупост. Това философско и хранително нахлуване в предполагаемия прекрасен нов свят* е наистина измамен експеримент в антикоренното население. Затова се радваме, че нашите редовни клиенти излизат и виждат закланите животни. Всъщност децата от 7- до 12-годишна възраст нямат проблем да режат гърла на животните, докато родителите им се скриват в приусите и слушат песента "Всички неща са ясни". Кой наистина е изправен лице в лице пред живота в тази ситуация? Пилетата не говорят, нито подписват петиции. Ние ги почитаме в живота, което е единственият начин, по който печелим правото да ги помолим да ни хранят - като взаимното уважение, което се случва между водния бивол и лъва. С тези хора не споря. Това е някакъв вид религия и просто ги оставям на мира.

Втората част от този отговор е относно хората, които не ядат месо, за да се противопоставят на насилието над животните, концентрираното хранене на животните или болестите по животните. И можете да сте сигурни, че много от тези хора допринесоха за деградацията на природата, толкова присъща за индустриалното животновъдство. За тези хора нашата ферма е лъч на надеждата. Мога да напиша книга за наши клиенти, които са идвали при нас, отчаяни за месо и ние ги видяхме как се излекуват. Със сигурност не всеки има нужда от месо, а тези, които имат, имат различна степен от тази нужда. И когато хората разберат, че пасищните животни предлагат най-ефикасния подход към планетарното здраве, тяхната вина отстъпва на компенсаторното удоволствие. В края на краищата, те трябва да компенсират загубеното време и просто да станат най-добрите ни клиенти. Изнемощелите им вегетариански лица се изпълват, силата им се подобрява и те са по-щастливи. Понякога най-лесно е да им дадете брошура. Ние ги държиме в нашата търговска сграда като религиозни обекти. Уупс!

* под прекрасен нов свят Салатин има предвид романа на Олдъс Хъксли със същото име, където туземното население е извхърлено от обществения живот, защото не споделя принципите на модерното общество, а те са свързани с изкуствено осеменяване, генетичен подбор, и изключително много табу, наложено върху хората, за да не се събуждат естествените им инстинкти и емоции

Всичко за фермата

Бяхте ли засегнати от скорошното увеличение на цената на зърното?

Този отговор зависи от това за кои видове животни говорим. Нека да започнем с домашните птици. Диетата на бройлерите се състои от само 15% от пасищна храна; при кокошките носачки е около 20%; пуйките са на 30% или повече. След като птиците са всеядни, те не могат да оцелеят единствено на пасищна трева. Водните птици (патици, гъски) могат да си позволят до 50% пасищна храна. Наблюдавахме как цената на тукашно генетично модифицирано зърно се удвои в последните 2 години. В отговор на това повишихме цената на кокощите яйца с около 25%. Зърното е само част от цената, затова всичко, което трябва да направим, е да увеличим цената достатъчно, че да компенсираме за увеличеното зърно. Сумата, необходима за покриване на тези изключително високи цени на зърното, възлиза на по-малко от 2 долара на птица. Семейство, купуващо 50 пилета годишно, би платило само допълнителните 100 долара, за да покрие всички допълнителни разходи за храна. Разбира се, индустриалните хранителни гиганти за домашни птици казват, че не могат да прехвърлят тези разходи на своите клиенти. Не знам защо, но мисля, че това има нещо общо с идеята, че хората просто плащат толкова много пари за боклуци.

Обикновено свинете са подобни на пилетата, но тук в Polyface правим крайно захранване, като даваме на прасетата жълъди. Точно в скоро време открихме ефективен, евтин начин да оградим участъци от гората с електрическа ограда. Като използваме четвъртинчови найлонови въжета като изолатори, ние построяваме една зигзагообразна мрежа от алуминиева тел (12,5 мм) от дърво на дърво и оформяме долчинки за хранане в размери от три до пет акра. В нашите местни гори от апалачински дъб всеки акър земя замества зърно за 500 долара. Това се изразява в около 50 долара разход на свиня, което е много добре като стойност. Това ни позволи да запазим цените на свинете относително стабилни, дори при голямото увеличение на цените на зърното. Ние поставяме прасетата вътре в тази жълъдова мрежа за около месец, след това ги извеждаме оттам за 11 месеца, докато дойде следващата жълъдова есен. Това всъщност помага на дърветата, защото прасетата изкореняват конкурентни храсти и бръмбари за техните колосани корени, като всъщност по този начин плевят дървесината. Всички страни печелят. Много вълнуващо! И ако си мислите за милионите акри гори – ще осъзнаете, че те биха могли да изместят обработваната, петролнооснована, субсидирана, годишна зърнена обработваема земя – ще започнете да виждате потенциала на този модел.

Накрая, салатения бар с говеждо месо. Това е най-вълнуващото, защото е напълно защитено от процесите при зърното. То не изисква оран, никаква тор, никакви разходи за транспорт на храна или за сушене. Инсталацията се движи в реално време на слънчева енергия, самоуправлява се с четири колела и със самоходни варели за кисело зеле. В Polyface ние вярваме, че сме се превърнали в най-евтиния производител на пазара за местно производство, което натиска брутния марж и по двата начина. Това е много готино. В резултат на това изобщо не сме повишили цените на говеждото месо и гледаме с голямо удовлетворение на гърченето и изискванията в индустрията с угоителните хранилки. Те нямат нужда от спасителни средства. Нека да умрат. За да поставим всичко това в исторически контекст, всички трябва да разберем, че докато е евтина енергията, говеждото е винаги най-евтиното месо, а свинското месо и домашните птици са лукс – особено домашни птици. Когато президентът Рузвелт каза, че неговото виждане за Америка включва „пиле във всяка тенджера’’, той говореше за днешното филе миньон. С евтино гориво, евтино зърно, евтин труд и евтини лекарства се получава евтино пилешко. В човешката история пилешко-по-евтино-от-говеждо е същинско отклонение от нормата. Заради хранителни, екологични и социални причини, мисля, че би било добро възстановяването на исторически определените взаимоотношения говеда-домашни птици. И повечето неща в крайна сметка ще намерят начин да се подредят.

Разкажи за някои от начините, чрез които продаваш твоите продукти? Направил си свой основен принцип да не изпращаш нищо надалеч, но има няколко начина, по които продаваш продуктите на местно ниво.

Разполагаме с три пункта за търговия: от вратата на фермата - тоест, директно от нас; продажба в ресторанти/търговски центрове; и градски места за изкупуване. За продажбите директно от нас изпращаме бюлетин всяка пролет веднъж годишно и клиентите ни поръчват за сезона от този график. Ние продавахме всичко по този начин, но с обезумелите графици и цени на природния газ съпротивата срещу превозването на месо извън фермата започна да се превръща в проблем. Ние живеем в покрайнините на мръсен път, където единственото време, в което трябва да се заключва колата, е през август, за да не изхвърлят съседите тиквена каша в нея. Този начин на продажба все още представлява 30% от продажбите ни. Имаме обществени часове от 9 до 16 всяка събота и това ни позволява да обслужваме хората, които не са поръчали, без прекъсвания на продажбите през цялата седмица. Нашата опростена сграда за продажби съдържа стълби, фризери и гишета, за да се справим с наплива от тези клиенти.

Продажбите за ресторантите и на търговците на дребно обединяваме, защото им доставяме в четвъртък и петък всяка седмица и те плащат на същите цени – малка отстъпка има за обем. Таксата за доставка на килограм и плащанията за претеглянията за обем отиват за превоз и шофьор. Няколко близки производители на сирене, гъби и мед добавят стоката си към нашия бус за доставка и това помага за разпределението на икономии от товара. Обслужваме около 25 ресторанта и над 10 магазина за продажба на дребно, основно специализирани за хранително-вкусовата промишленост. Моята снаха Шери се обажда на редовните клиенти във вторник за седмичните доставки. Няколко ресторанта във Вашингтон използват независим доставчик, за да дойдат до фермата и да си доставят техните поръчки. Сред тези ресторанти е едно заведение за бързо хранене от националната верига Chipotle с клон във Шарлотсвил. Това е огромно начинение и за двете страни, но е сигнал за ново отношение към местната и екологично отглеждана храна. Така ресторантите и веригите за продажби на дребно съставляват около 30% от нашите продажби.

Градските клубове за изкупуване израстнаха случайно от тримесечните продажби от трима редовни клиенти в Мериленд, които ни помолоха да доставяме за целия им регион, където са техните приятели, които не могат да дойдат до фермата ни. Това се разрастна до 20 пункта и ние им доставяме осем пъти годишно. Същият шофьор и инфраструктура, които обслужват ресторантите, обслужват и тези наши клиенти. Те поръчват чрез електронна пазарска карта (www.polyfaceyum.com). Всеки пункт трябва да е със средна годишна квота за продажби, а клиентите се възнаграждават с безплатни продукти, за да привличат нови клиенти. Това място осигурява квартално обслужване, ниски разходи за поддръжка и пълни права за закупуване на рекламни места. Не се занимаваме с пазарни комисии, правила, продуктови спекулации или политика. Това е най-добрият маркетинг под радара и ни държи далеч от супермаркетите с техните такси, бюрокрация и закъсняващи фактури. Тези места сега ни осигуряват около 40% от годишните ни продажби.

Бихме искали да добавим още едно място в следващите месеци: Sysco тип кланица. През лятото на 2008 ние (аз и жена ми Тереза) заедно с наши бизнес партньори поръчахме наша местна федерално инспектирана кланица, T&E Meats, в Harrisonburg, Va. Институционалното изискване за местни, хуманно отгледани и екологични продукти нараства, но договорите за продажба не допускат пазаруване извън големите дистрибуторски канали. Например, университетът Вирджиния договаря хранителните си услуги с Арамарк, които пък договарят своята продажба на храна на Sysco. Но от  Sysco изискват 3 милиона долара застраховка, държат на невредими споразумения и други форми, преди да поръчат от който и да било. Това е сериозна пречка за местните производители. След като придобием тази кланица обаче, се надяваме да използваме нейната висока продуктова политика като заден вход към институционализирания пазар. Очаквайте повече по този въпрос.

Ти извърши много работа, за да окуражиш други хора да се научат на фермерство чрез твоите книги и програми за чиракуване. Какви са новите предизвикателства срещу които мислиш, че новите фермери ще се изправят?

Първото и най-голямо предизвикателство е опитът – как да правиш повече с по-малко и как да решаваш проблеми по креативен начин, вместо да си купуваш готови решения.  Сега има повече свободна земя, отколкото преди десетилетия. Поради това, че собствеността на половината земя в Америка ще се смени през следващите 15 години и поради това, че фермерите остаряват, много от тази земя ще бъде свободна за управление на изключително скромна цена. Тя ще бъде притежавана от наследници, които не са готови да продават или от нови онлайн купувачи, които ще имат възможност да купуват. Във всеки случай слабото звено ще бъде да се хване следата и да се наследи опита от това да се вземе парче груба земя и да се превърне в такова, което носи прехрана.

Аз мисля, че днес има практически безпрецедентни възможности. Ние имахме случай с чирак, който напусна преди две години и само за 3 месеца получи предложения за 1000 акра, които да управлява в Ню Йорк – за почти никакви разходи, освен тези за използване и поддържане на земята естетически и ароматно романтична. Това е същността на лечебното земеделие и затова то предоставя толкова много възможности. Какъв тип хазяин иска курник за "Тайсън пилета" (компания износител на месо за цял свят), построен върху неговата ферма? Но всички те искат пасторална обстановка, особено много, за да могат да забавляват градските си бизнес партньори, които, седнали на верандата, имат изглед към стадата от крави и се хранят с пържоли, отгледани на трева. Проблемът е, че нашата култура казва на младите хора, че фермерството е за назадничави хора; за ученици средняци, дъвчещи тютюн, селски момчета сменящи-скоростите-на-трактора-на-двора.

Кога беше последния път, когато чухте група родители да се хвалят? Чухте ли някой да казва: „Добре, вие можете да имате вашите доктори, адвокати, счетоводители и инженери, но моето дете ще порастне и ще стане фермер!”. Да сте го чули? Не и в този живот. Най-голямото препятствие е емоционалното – да се преодоляват културните предразсъдъци срещу отцепилите се и срещу израстналите сами. Ето защо говоря за икономика и маркетинг, заедно с мистичните и художествени елементи на фермерството. Да, това е много работа, но пък колко страхотна такава. Какъв благороден живот. Какво свято призвание!

Превод: ферма Амброзия