Промишлените (конвенционалните) ферми или Концентрираните операции за хранене на животни (CAFOs) са в пълна противоположност на семейните селски стопанства със зелени пасища, отглеждащи щастливи животни. За съжаление, повечето от месата и животинските продукти по рафтовете на нашите супермаркети идват от промишлените ферми. Тези индустриални стопанства скупчват огромен брой животни в угоителни комплекси, в които животните са трудно подвижни и често са принудени да престояват в собствените си изпражнения. Нехигиеничните условия, създавани там, допринасят за мизерния и нездравословен живот на животните. Очевидното незачитане на благосъстоянието им е началната отправна точка за какво не е наред в нашата хранителна система. Главната цел на тези индустриални ферми е бълването на колкото се може по-голямо количество хранителни продукти на най-ниска цена. Идеята със сигурност не е отглеждането на здрави животни или производството на висококачествени храни. Като потребители е наша отговорност внимателно да разгледаме хранителните ни източници и да разберем последствията от нашите избори.
Тревожната реалност на промишленото животновъдство достига мащабни последствия едновременно и за здравето на животните, отглеждани в тази система, и за хората, консумиращи тези продукти. Мръсните условия, създавани от CAFOs, превръщат антибиотиците в рутинна необходимост. Така, в действителност, индустриалното животновъдство използва 70% от антибиотиците, употребявани в САЩ. Тази широко разпространена практика не само създава резистентност у населението, но и поражда появата на бактерии, устойчиви на антибиотици. Тези устойчиви бактерии не се повлияват и лесно могат да превърнат една обикновена инфекция в животозастрашаваща. Този сценарий е като кошмар, но въпреки това се превръща в ужасяваща реалност, създавана от системата на промишлените ферми. Непосредствената и дългосрочна заплаха за човешкото здраве е изключително обезпокоителна и е още една причина да се постави под въпрос легитимността на индустриалното животновъдство.
Друг въпрос за здравословното ни състояние, породен от модела CAFOs, идва от неестествените и дори токсични продукти, предлагани от тези ферми. Старата поговорка, гласяща „Ние сме това, което ядем“, ни подтиква да проучим по-внимателно с какво се хранят животните, които избираме да консумираме. Промишлените стопанства редовно прибавят токсични добавки като антибиотици, пестициди, синтетични хормони на растежа и стероиди в животинските храни. Остатъците от тези токсични химикали накрая се озовават в нашите чинии. Тези вредни вещества са открити в месото, яйцата и млечните продукти с произход въпросните промишлени стопанства. Излагането на организма на този тип токсини повишава риска от рак на гърдата, простатата и дебелото черво. Съществува доказателство, че хормоналните остатъци, открити в животинските продукти, причиняват появата на ранен пубертет у момичетата. Най-добрата стратегия да защитим здравето си е да се търсят местни селскостопански продукти, отгледани по хуманен, устойчив и отвъд органичното начин. Търсете месо, млечни продукти и яйца от 100% пасищно отгледани животни. Пазаруването от местните фермерски пазари е най-добрият начин да си гарантираме купуването на най-здравословните хранителни продукти.
Освен нанесените щети върху здравето на хората и селскостопанските животни практиките на промишлените ферми имат своята негативна роля и при унищожаването на околната среда – те генерират 500 милиона тона тор и животински отпадъци на година! Тези остатъци се съдържат в огромни лагуни, които замърсяват подпочвените води и въздуха с вредни химикали. Остатъци от антибиотици и хормони на растежа, използвани в тези ферми, са открити и в източниците ни на питейна вода. Методът на промишленото животновъдство използва огромни количества на вода, изкопаеми горива, пестициди и торове, които отслабват и разрушават околната среда. Методът на неестественото селско стопанство е неприемлив и изключително вреден за планетата.
Нека погледнем към традиционните практики, използвани в малките местни ферми, където животните се отглеждат хуманно и в естественото им обитание. Тяхното благосъстояние е защитено, а цялостта на околната среда е запазена. Тези селскостопански животни живеят здравословен и щастлив живот и са качествени източници на чисти животински протеини и други хранителни продукти. Нашето здраве е защитено от вредното въздействие на химичните остатъци, открити в индустриално отгледаните птици, в промишлено произведените месо и млечни продукти. Докато системата на традиционното селско стопанство повишава здравословното състояние на животните, хората и планетата. Промишленото животновъдство разрушава всичко, до което се докосне. И от нас зависи да знаем истината за нашите източници на храна и да разберем последствията от изборите, които правим всеки ден.
Източник: http://choosinggreen.me/2017/03/31/the-truth-about-factory-farming/
Превод: ферма Амброзия ®
Доказателствата сочат, че първоначално всички крави са произвеждали мляко, съдържащо само бета казеин, известно днес като A2 бета-казеин, но в един момент от историята насочвайки се към производство на повече мляко (преди 30 години рекордьорите са били от 7-8 тона на лактация, в момента това число вече е 12-13 т.) генетична мутация е довела до вариант на този протеин, давайки началото на А1 бета-казеин в млякото. Бета казеините са важни при усвояемостта на основните хранителни вещества, желязо, калций, цинк и мед. Докато се усвояват, те дават множество фрагменти от биоактивен протеин. Всяко изменение в структурата на фрагмента променя начина, по който тялото го усвоява.
Въпреки че може да ви подразни, ако откриете такова оцветяване в пилето, докато го готвите или е вече на трапезата ви, то не прави месото опасно, нито отровно, нито негодно за консумация под каквато и да е форма.
Келтската сол помага за подобряване на храносмилането, прави организма по-устойчив на инфекции и участва в поддръжката на алкално-киселинния баланс. Сивата сол също така намалява задържането на вода и помага за премахването на вредните вещества от организма.
Чували сте израза, че човек може да напусне селото, но селото никога не напуска човека. В него се влага нещо негативно, а именно манталитета, който не се вписва в цивилизацията – селянията.
Беше тежко, когато осъзнахме каква отговорност носим с посланията, действията и последствията от избора, който сме направили. Защото се оказахме "образователи" в една основна на човека потребност. Потребност, от която всекидневно се нуждаем, за да оцелеем и ежедневно да бъдем изграждани - Нейно величество… Храната!
Науката, биолозите, еколозите, природозащитниците обединяват съгласието си в един толкова прост и обикновен факт, съществуващ от древността... Какво е причинило ерозията, пустинята, глобалното затопляне, емиграцията и глада? Колкото и чудно да звучи, отговорът е научно доказан факт!
Въпреки усилията от страна на Европейската комисия да се подобрят условията на живот на пилетата бройлери, отглеждани за храна и въпреки изискванията за по-големи клетки за кокошките носачки, факт е, че повечето индустриални ферми отглеждат животните си по изключително жесток начин, с постоянни ваксини, антибиотици, хормони, докато са наблъскани в халета, държани нарочно в тесни пространства, без възможност за движение - за да наддадат възможно най-бързо на тегло.
Ние не смятаме, че щом са пасищни, трябва целогодишно да са на пасище със зелена буйна трева и възнамеряваме да развенчаем това общоприето вярване. Трябва да бъдем малко реалисти и да се сприятелим с действителността. Тези животни живеят със сезоните, както ние самите, както са живели и нашите баби и дядовци в миналото - тоест, през топлите сезони консумират повече пресни плодове и зеленчуци, а през студените - повече животински продукти или сушени плодове, каквито за кокошките се явяват сушените билки, сушените треви и свинските деликатеси през зимата.
Според New York Times от няколко месеца всяко уважаващо себе си кафене в Америка, пък и не само, предлага освен всичко друго и една нова напитка – чаша костен бульон.
И когато, упоен от аромата на мед, прашец и прополис, спокоен, че всичко е наред, седна на тревата, за да послушам песента на хилядите твои посестрими, аз за кой ли път се питам: Коя си ти, моя малка приятелко...
Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало (около 1927 г.) природолечителят Петър Димков направил дълго проучване на това растение с голям интерес и достигнал до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!
Нашият опит и изследвания обаче показват и доказват, че питомният заек може да си припомни и възстанови своя естествен инстинкт и начин на живот - такъв, какъвто е бил още преди заекът да бъде заловен и опитомен в Китай преди 25 века.
С консумацията на пилешки гърди приемаме ли протеин или по-скоро поглъщаме количества "скрита" мазнина?
"Искам да помислите за това, което наричате утринна песен на птиците - този странен момент в природата, точно преди сутрешната светлина да изгрее. Внезапно, както може би сте усетили, ако сте лежали будни по това време, всяка птица в квартала подема песен, сякаш се подчинява на някакъв сигнал. За известно време, докато е тъмно, ефирът е изпълнен с оркестриран звук – тържественото, предизвикателно и неподражаемо звучене на птичите песни."
Споменавайки думите "вътрешни органи" (или може би карантия, дреболии) на обикновеният човек, то той най-вероятно ще обърне лице с отвращение. Ние все продължаваме да си повтаряме, че яденето на вътрешни органи е противно и само пещерняк би го направил. Е, може би трябва отново да се храним като пещерняци. В крайна сметка пещерният човек не е боледувал от диабет, високо кръвно, наднормено тегло и други модерни болести идващи от съвременната неестествена диета.
Ние сме малка, симбиотична ферма в стара Планина. Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша/сено, с жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество.
Какво трябва да знаете за храната, фермерството и месото, с което се храните? Фермерът и писател Джоел Салатин не приглася на правителствените регулации - той има какво да ни каже за пасищното земеделие, за вегетарианците и за още много други подобни теми.
Вече не е мода, а осъзната необходимост отглеждането на селскостопанска продукция в естествена, природна среда. Не е тайна, че промишлено отгледаната храна няма нито чистотата, нито полезността, която само природата може да осигури на човека. Наистина е вярна поговорката "С каквото се храниш, на това приличаш".
Все по-голям брой хора вярват, че яденето на по-малко месо носи ползи за околната среда. Това е вярно, когато става дума за животни, отглеждани в индустриални ферми за угояване. Но храненето с месо от добре отглеждани пасищни животни носи чиста изгода за планетата.
Как един от най-добрите баскетболисти за всички времена - Коби Брайънт, се възстанови за отрицателно време след тежка контузия с пилешки костен бульон? И как бульонът се превръща във всекидневно целително средство и поддържащо добрата форма на иначе износените от професионалния спорт стави.
Животинските мазнини имат ужасна репутация. Митът, че храненето с по-малко животински мазнини ще ни държи здрави и слаби си остава мит. Животинската мазнина е демонизирана напълно незаслужено. Нашите баби, дядовци и прадядовци са консумирали именно животински мазни в първичния им вид.
Сланината е здравословна мазнина за готвене и заслужава да бъде върната обратно в кухните на хората по целия свят. Широкоразпространеният мит, че животинската мазнина повишава риска от сърдечно-съдови заболявания е точно това – просто един мит.
Здравите народи, изследвани от д-р Прайс се хранят с огромно количество животински мазнини от здрави животни, пасящи трева или от диви животни. Това включва млечни мазнини като масло, сирене, сметана, естествената мазнина на всички видове животни, както и мазнини, съдържащи се във вътрешните органи на животни - като черния дроб и бъбреците.
