Пилешка супа за душата на една остаряваща звезда...

Пилешка супа за душата на една остаряваща звезда...
5 октомври 2015

Коби Брайънт, сега на 36 години, е развил вкус към храни, които да му осигурят преимущество на ръба на остаряването.

Коби Брайънт лежал сгърчен на пода, левият му глезен бил сериозно изкълчен след падане върху крака на играч от противниковия отбор. Д-р Кейт Шанахън видяла подробностите по телевизията и веднага вдигнала телефона. Знаела, че звездата на Лейкърс се нуждае от супа и то бързо.

Шанахън – директор на хранителната програма, предназначена за професионалните играчи на Лейкърс (Lakers PRO Nutrition Program), се обадила на главния готвач на х-л Атланта, където Лейкърс били отседнали във въпросната вечер през м. март 2013 г., и поръчала две купички с топла пилешка супа със зеленчуци да бъдат занесени в стаята на Брайънт веднага.

Но това не била обикновена, купена от магазина, супа. Била приготвяна часове наред от кости на животни (костен бульон) – питателно вариво, богато на хранителни вещества и минерали, особено на колаген, получен от варени кости (свински, телешки, пилешки и т.н.) и от други съставки.

Брайънт нарекъл това свое навяхване „най-лошото от 2000 г. насам“. Глезенът му набъбнал до размерите на топка за тенис. Бил извън играта за „неопределено време“. Пропуснал само два мача.

Тъй като Брайънт се доближава до отбелязването на двадесетгодишнината си като част от NBA-лигата, всеки детайл от подготовката, тренировките и възстановяването му е особено важен. Включително и това какво има в купичката му за супа.

През последните три години костният бульон кротко, но сигурно се превръща в основен елемент от ежедневното меню на Брайънт. Той е основата на предсъстезателното му хранене у дома и из път, а преди всяка игра и Лейкърс отделя часове наред, за да се убеди, че по всяко време бульонът ще бъде внимателно приготвен за него. „Правя си костен бульон от известно време“ – казва Брайънт, „той е чудесен – дава енергия, усилва, страхотен е.“

Костният бульон не е нещо ново, но стана масов. Миналата седмица в-к New York Times публикува статия, че е еволюирал от „праисторическа храна в Палео напитка“. Готвачът на New York City Марко Канора наскоро отвори заведение в Ийст Вилижд, където го поднасят в чаши за кафе.

Революцията на костния бульон в Лейкърс започнала, когато Шанахън, искрено вярваща в „магическите“ му свойства, станала консултант по хранене на отбора през 2012-2013 г. и работела с екипа от разстояние, често по Скайп или по телефона. Останалите диетолози и треньори на отбора скоро също повярвали. „Всеки търси магическия еликсир или някаква панацея“ – казва Тим ДиФранческо, старши треньор по силова и кондиционна подготовка на Лейкърс, „и костният бульон е точно това.“

Отнема време – доста време. Ето защо работният ден за Сандра Падила започва около 5.00 ч. сутринта. След като измине разстоянието от дома си в Уестчестър до тренировъчния комплекс на Лейкърс в Ел Сегундо, готвачът на отбора за последните 12 години пълни голям казан с кости, зеленчуци и др. „След като кипне, го оставям да се вари“, казва тя. Изчаква го. След около 8 часа тя прецежда бульона и го слага в хладилник, където се желира от ниските температури. Това е ключовата разлика между костния бульон и повечето супи.

„Можете да отидете в магазина и на рафта виждате картонени кутии със зеленчуков или пилешки бульон, което най-вероятно е нещо ароматизирано, със сол и с вкус на пилешки бульон на кубчета или друго подобно.“, казва ДиФранческо. „Но в него няма истински витамини и полезни минерални хранителни вещества. Просто е вкусно заради достатъчното количество сол в него. Но когато си приготвите костен продукт по правилния начин, той е като течно злато. И методът, с който ще се уверите, че разполагате с истински продукт в ръцете си, е да го оставите в хладилника през нощта, където изцяло да се превърне в желе.“

Бульонът е основата за различни варианти за супи: минестроне, задушено говеждо, с пилешки кюфтенца, чили, бобена чорба от 15 бобови растения и кейл (вид зеле, бел. прев.) или, за което Падила споделя, че е любимо на Брайънт – пилешка тортиля. Тя променя менюто си ежедневно. В дните, в които предстои мач, избира супи с повече бульон, но по-леки като цяло. През останалите дни може да предложи нещо малко по-питателно. Но според думите ѝ през настоящия сезон отборът предпочита повече пилешко, отколкото говеждо месо, така че купува пасищни цели пилета, отгледани по методите на биологичното птицевъдство, и ги обезкостява сама.

Лесно е да се обезкуражиш от времето, което отнема приготвянето на костния бульон, но ДиФранческо подчертава колко е важен този процес, особено за хора като Брайънт. „Когато го приготвяш по правилния начин, получаваш всички минерали и точните изграждащи елементи на ставните хрущяли.“, споделя той. „През последните няколко години Брайънт признава, сякаш нещо го насочва в тази посока, колко важно може да бъде това. И е много, много важно за него, може би повече, отколкото за другите хора, повече, отколкото за 22-годишен човек, който е с наистина здрави ставни връзки и може да мине и без него или може би не се нуждае от това точно сега.“

ДиФранческо планира предсъстезателното меню на Брайънт в движение и въпреки че се старае да смесва ястията в менюто, основата остава същата. „Просто започвам от супата и след това добавям нещо друго.“, казва ДиФранческо, добавяйки, че също така сервира на Брайънт салата, гарнирана с протеин (пиле, риба или хранено с трева теле). За да бъде сигурна, че бульонът е правилно приготвен, докато пътува, Шанахън започва да звъни по телефоните няколко дена предварително колкото се може повече пъти седмично на готвача на всеки хотел, в който Лейкърс отсяда.

Молбите ѝ първоначално хващат някои неподготвени, но готвачите във високия клас хотели, в които се настаняват Лейкърс – като „Четири сезона“ и подобни – са класически обучени и често се отзовават на изискванията на отбора. По-голямата пречка е типът мазнина за готвене, която готвачът използва – като растително масло, соево масло или олио от рапица. „Всички тези неща са изключително отровни и водещи до възпалителни процеси“, споделя ДиФранческо. „Дори да е една малка капчица масло, но ако хапвате четири порции с нея през деня, тя създава едно неголямо възпаление в тялото ви.“

Брайънт вече много внимателно следи кои храни може да съдържат такива масла и д-р Шанахън проверява дали в хотелите могат да готвят без тях. „Много от готвачите са доста любезни“, казва ди Франческо. „Ще отговорят: „Ами, по принцип използваме растително масло“, тя ще ги попита: „Имате ли нещо против за готвене да използвате зехтин или масло от пасищни животни?“ В редките случаи, в които хотелите не могат или не желаят да отговорят на изискванията, Лейкърс просто се адаптира. Шанахън изпраща на играчите PDF-файл с менюто на хотела и оцветява в червено продуктите, които те трябва да избягват.

След мачовете някои играчи поглъщат планини от храна. Не и Брайънт. За да помогне на тялото му да се възстанови, Лейкърс прибягва до използването на мляко с шоколад с ниско съдържание на захар, напитка, специално приготвена от Whole Foods. „Това е добър начин за поемане на калций и витамин Д, както и на други, основани на магнезия витамини и минерали от млечни продукти, откъдето те би трябвало да се приемат, а не от хапчета.“, споделя ди Франческо. „Той наистина му се наслаждава.“ Това, разбира се, не означава, че Брайънт се превръща в робот, когато опре до храненето му.

„Има моменти, в които Брайънт ще ми пусне съобщение: „Хей, относно менюто ни, малко ми се е прияло някое лакомство, кое ще бъде най-малкото зло?“, казва ДиФранческо. „Той е човек. Всичко опира до намиране на устойчива диета. Никой не може „да остане под ключ“ всяка минута всеки ден, защото човек просто би се побъркал.“ Брайънт вече не вярва, че може да яде каквото си поиска и въпреки това поддържа високо ниво. Това просто е още един детайл от остаряването му, който е трябвало да приеме.

„През последните две-три години спря отегчено да прави фасони: „Добре, Тим. Вярвай ми. Аз съм Коби Брайънт. Мога да си ям Биг Мак и да ударя 40 точки.“ Той измина пътя от манталитета на мнозинството до внезапното: „Хей, бях в един ресторант и видях, че предлагат пасищно телешко“, каза ДиФранческо. „Той следи за храни като тази.“ След това преминава винаги към: „Ок, вярвам ти. Направи го.“ Не, че той ще започне да проверява съставките на продуктите, но точно това е работата на Шанахън, която тя извършва предварително. „Защото ако Брайънт не вярваше в това, нямаше да пита: „Можеш ли да ми поръчаш ястие като за мен?“ Ето как съм получил съобщението, че той е еволюирал.“ Въпреки че се отнасяше с недоверие към костния бульон в началото, Брайънт остана с него.

Брайънт казва: „Като атлет искаш да си сигурен, че даваш максимума от себе си. Искаш да вършиш правилните неща доколкото е възможно, за да имаш повече възможности.“ Костният бульон не е единственият фактор, уверявам Ви. Но е важен. Брайънт споделя: „успехът е баланс от много фактори, но мисля, че голямата промяна идва, когато правиш дребните неща.“

26 септември 2018
Святото призвание да си фермер!

Беше тежко, когато осъзнахме каква отговорност носим с посланията, действията и последствията от избора, който сме взели. Защото се оказахме ‚образователи‘ в една основна на човека потребност. Потребност, от която всекидневно се нуждаем, за да оцелеем и ежедневно да бъдем изграждани - от нейно величество… храната!

прочети още
10 май 2018
Как да озеленим пустините в света и да обърнем климата?

Науката, биолозите, еколозите, природозащитниците, обединяват съгласието си в един толкова прост и обикновен факт съществуващ от древността. Какво е причинило ерозията, пустинята, глобалното затопляне, емиграцията и глада...? Колкото и чудно да звучи, то е научно доказан факт!

прочети още
4 май 2018
Как се промениха пилетата през годините?

Въпреки усилията от страна на Европейската комисия да се подобрят условията на живот на пилетата бройлери отглеждани за храна и въпреки изискванията за по-големи клетки за кокошките носачки, факт е, че повечето индустриални ферми отглеждат животните си по изключително жесток начин, с постоянни ваксини, антибиотици, хормони, наблъскани в халета, държани нарочно в тесни пространства без възможност за движение, за да наддадат възможно най-бързо на тегло.

прочети още
6 декември 2017
С какво се хранят пасищните ни животни през зимният сезон?

Ние не смятаме и мислим да развенчаем общоприетото вярване, че щом са пасищни трябва целогодишно да са на пасище със зелена буйна трева. Трябва да бъдем малко реалисти и да се сприятелим с действителността. Тези животни живеят със сезоните, както ние самите или както са живели нашите баби и дядовци в миналото, тоест през топлите сезони повече пресни плодове и зеленчуци, а през студените сезони повече животински продукти или сушени плодове, каквито за кокошките се явяват сушените билки, сушените треви и свинските деликатеси през зимата.

прочети още
4 октомври 2017
Кафето на Флинстоун - Манията на годината!

Според New York Times от няколко месеца всяко уважаващо себе си кафене в Америка, пък и не само, предлага освен всичко друго и една нова напитка – чаша костен бульон.

прочети още
25 септември 2017
И все пак, коя си ти, моя малка трудолюбке? Коя си ти, моя вълшебнице?

И когато, упоен от аромата на мед, прашец и прополис, спокоен, че всичко е наред, седна на тревата, за да послушам песента на хилядите твои посестрими, аз за кой ли път се питам: Коя си ти, моя малка приятелко...

прочети още
25 септември 2017
Вълшебните, малки черни плодчета - акумулатори на слънчевите лъчи!

Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало(околко 1927г.) природолечителят Петър Димков направил дълго проучване на това растение с голям интерес и достигнал до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!

прочети още
14 септември 2017
Истина ли е, че „Не можело“ питомните зайци да живеят в тяхната естествена среда,така както своите родоначалници?

Нашият опит и изследвания показват и доказват, че питомният заек, може да си припомни и възстанови своят естествен инстинкт и начин на живот, така както е бил преди още да бъде заловен и опитомен в Китай четири века п.н. ера.

прочети още
12 септември 2017
Какво означават белите ивици върху пилешките гърди?

С консумацията на пилешки гърди, приемаме ли протеин или по-скоро поглъщаме количества "скрита" мазнина?

прочети още
22 август 2017
Сутрешната песен на птиците и живителните сили!

Искам да помислите, за това което наричате утринна песен на птиците, този странен момент в природата, точно преди сутрешната светлина да изгрее. Внезапно, както може би сте усетили, ако сте лежали будни по това време, всяка птица в квартала подема песен, сякаш се подчинява на някакъв сигнал. За известно време, докато е тъмно, ефирът е изпълнен с оркестриран звук – тържественото, предизвикателно и неподражаемо звучене на птичите песни.

прочети още
24 юли 2017
Ползите за здравето от консумацията на вътрешни органи!

Споменавайки думите "вътрешни органи" (или може би карантия, дреболии) на обикновеният човек, то той най-вероятно ще обърне лице с отвращение. Ние все продължаваме да си повтаряме, че яденето на вътрешни органи е противно и само пещерняк би го направил. Е, може би трябва отново да се храним като пещерняци. В крайна сметка пещерният човек не е боледувал от диабет, високо кръвно, наднормено тегло и други модерни болести идващи от съвременната неестествена диета.

прочети още
9 юли 2017
Нашите пасищни прасета(разковничето)

Ние сме малка, симбиотична ферма в стара Планина. Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша/сено, жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество.

прочети още
13 юни 2017
Всичко което той иска да направи е нелегално - интервю с Джоел Салатин

Какво трябва да знаете за храната, фермерството и месото, с което се храните? Фермерът и писател Джоел Салатин не приглася на правителствените регулации, има какво да ни каже за пасищното земеделие, за вегетарианците и за още много други подобни теми.

прочети още
12 май 2017
Интервю от Ферма Амброзия за AGRO Journal

Вече не е мода, а осъзната необходимост, отглеждането на селскостопанска продукция в естествена, природна среда. Не е тайна, че промишлено отгледаната храна, няма нито чистотата, нито полезността, която само природата може да осигури на човека. Наистина е вярна поговорката "С каквото се храниш на това приличаш".

прочети още
23 април 2017
Защо пасищно, а не индустриално месо?

Все по-голям брой хора вярват, че яденето на по-малко месо носи ползи за околната среда. Това е вярно когато става дума за животни отглеждани в индустриални ферми за угояване . Но храненето с месо от добре отглеждани пасищни животни носи чиста изгода за планетата .

прочети още
14 април 2017
Истината за промишленото животновъдство!

Промишлените(конвенционалните) ферми или Концентрираните операции за хранене на животни (CAFOs) са в пълна противоположност със семейните селски стопанства със зелени пасища отглеждащи щастливи животни. За съжаление повечето от месата и животински продукти по рафтовете на нашите супермаркети идват от промишлените ферми. Тези индустриални стопанства скупчват огромен брой животни в угоителни комплекси, където те са трудно подвижни и често са принудени да стоят в собствените си изпражнения. Нехигиеничните условия, създавани във фермите, допринасят за мизерния и нездравословен живот на животните. Очевидното незачитане на благосъстоянието им е началната отправна точка за какво не е наред в нашата хранителна система. Главната цел на тези индустриални ферми е бълването на колкото се може по-голямо количество хранителни продукти на най-ниска цена. Идеята със сигурност не е отглеждането на здрави животни или производството на висококачествени храни. Като потребители е наша отговорност внимателно да разгледаме хранителните ни източници и да разберем последствията от нашите избори.

прочети още
3 октомври 2015
Истината за животинските мазнини!

Животинските мазнини имат ужасна репутация. Митът, че храненето с по-малко животински мазнини ще ни държи здрави и слаби си остава мит. Живитонската мазнина е демонизирана напълно незаслужено. Нашите баби, дядовци и пра дядовци са консумирали именно животински мазни в първичният им вид.

прочети още
24 септември 2015
10 причини да върнем обратно сланината и свинската мас на трапезата ни!

Сланината е здравословна мазнина за готвене и заслужава да бъде върната обратно в кухните на хората по целият свят... Широко разпространеният мит, че животинската мазнина повишава риска от сърдечно-съдови заболявания е точно това – просто един мит.

прочети още
13 август 2015
Мъдростта на традиционната българска храна и д-р Уестън А. Прайс

Здравите народи, изследвани от доктор Прайс се хранят с огромно количество животински мазнини от здрави животни, пасящи трева или от диви животни. Това включва млечни мазнини като масло, сирене, сметана, естествената мазнина на всички видове животни, и мазнини, съдържащи се във вътрешните органи на животни, като черния дроб и бъбреците.

прочети още