виж Количката е празна

Новини

5 октомври 2015

Пилешка супа за душата на една остаряваща звезда...

Коби Брайънт, сега на 36 години, е развил вкус към храни, които да му осигурят преимущество на ръба на остаряването.

Коби Брайънт лежал сгърчен на пода, левият му глезен бил сериозно изкълчен след падане върху крака на играч от противниковия отбор. Д-р Кейт Шанахън видяла подробностите по телевизията и веднага вдигнала телефона. Знаела, че звездата на Лейкърс се нуждае от супа и то бързо.

Шанахън – директор на хранителната програма, предназначена за професионалните играчи на Лейкърс (Lakers PRO Nutrition Program), се обадила на главния готвач на х-л Атланта, където Лейкърс били отседнали във въпросната вечер през м. март 2013 г., и поръчала две купички с топла пилешка супа със зеленчуци да бъдат занесени в стаята на Брайънт веднага.

Но това не била обикновена, купена от магазина, супа. Била приготвяна часове наред от кости на животни (костен бульон) – питателно вариво, богато на хранителни вещества и минерали, особено на колаген, получен от варени кости (свински, телешки, пилешки и т.н.) и от други съставки.

Брайънт нарекъл това свое навяхване „най-лошото от 2000 г. насам“. Глезенът му набъбнал до размерите на топка за тенис. Бил извън играта за „неопределено време“. Пропуснал само два мача.

Тъй като Брайънт се доближава до отбелязването на двадесетгодишнината си като част от NBA-лигата, всеки детайл от подготовката, тренировките и възстановяването му е особено важен. Включително и това какво има в купичката му за супа.

През последните три години костният бульон кротко, но сигурно се превръща в основен елемент от ежедневното меню на Брайънт. Той е основата на предсъстезателното му хранене у дома и из път, а преди всяка игра и Лейкърс отделя часове наред, за да се убеди, че по всяко време бульонът ще бъде внимателно приготвен за него. „Правя си костен бульон от известно време“ – казва Брайънт, „той е чудесен – дава енергия, усилва, страхотен е.“

Костният бульон не е нещо ново, но стана масов. Миналата седмица в-к New York Times публикува статия, че е еволюирал от „праисторическа храна в Палео напитка“. Готвачът на New York City Марко Канора наскоро отвори заведение в Ийст Вилижд, където го поднасят в чаши за кафе.

Революцията на костния бульон в Лейкърс започнала, когато Шанахън, искрено вярваща в „магическите“ му свойства, станала консултант по хранене на отбора през 2012-2013 г. и работела с екипа от разстояние, често по Скайп или по телефона. Останалите диетолози и треньори на отбора скоро също повярвали. „Всеки търси магическия еликсир или някаква панацея“ – казва Тим ДиФранческо, старши треньор по силова и кондиционна подготовка на Лейкърс, „и костният бульон е точно това.“

Отнема време – доста време. Ето защо работният ден за Сандра Падила започва около 5.00 ч. сутринта. След като измине разстоянието от дома си в Уестчестър до тренировъчния комплекс на Лейкърс в Ел Сегундо, готвачът на отбора за последните 12 години пълни голям казан с кости, зеленчуци и др. „След като кипне, го оставям да се вари“, казва тя. Изчаква го. След около 8 часа тя прецежда бульона и го слага в хладилник, където се желира от ниските температури. Това е ключовата разлика между костния бульон и повечето супи.

„Можете да отидете в магазина и на рафта виждате картонени кутии със зеленчуков или пилешки бульон, което най-вероятно е нещо ароматизирано, със сол и с вкус на пилешки бульон на кубчета или друго подобно.“, казва ДиФранческо. „Но в него няма истински витамини и полезни минерални хранителни вещества. Просто е вкусно заради достатъчното количество сол в него. Но когато си приготвите костен продукт по правилния начин, той е като течно злато. И методът, с който ще се уверите, че разполагате с истински продукт в ръцете си, е да го оставите в хладилника през нощта, където изцяло да се превърне в желе.“

Бульонът е основата за различни варианти за супи: минестроне, задушено говеждо, с пилешки кюфтенца, чили, бобена чорба от 15 бобови растения и кейл (вид зеле, бел. прев.) или, за което Падила споделя, че е любимо на Брайънт – пилешка тортиля. Тя променя менюто си ежедневно. В дните, в които предстои мач, избира супи с повече бульон, но по-леки като цяло. През останалите дни може да предложи нещо малко по-питателно. Но според думите ѝ през настоящия сезон отборът предпочита повече пилешко, отколкото говеждо месо, така че купува пасищни цели пилета, отгледани по методите на биологичното птицевъдство, и ги обезкостява сама.

Лесно е да се обезкуражиш от времето, което отнема приготвянето на костния бульон, но ДиФранческо подчертава колко е важен този процес, особено за хора като Брайънт. „Когато го приготвяш по правилния начин, получаваш всички минерали и точните изграждащи елементи на ставните хрущяли.“, споделя той. „През последните няколко години Брайънт признава, сякаш нещо го насочва в тази посока, колко важно може да бъде това. И е много, много важно за него, може би повече, отколкото за другите хора, повече, отколкото за 22-годишен човек, който е с наистина здрави ставни връзки и може да мине и без него или може би не се нуждае от това точно сега.“

ДиФранческо планира предсъстезателното меню на Брайънт в движение и въпреки че се старае да смесва ястията в менюто, основата остава същата. „Просто започвам от супата и след това добавям нещо друго.“, казва ДиФранческо, добавяйки, че също така сервира на Брайънт салата, гарнирана с протеин (пиле, риба или хранено с трева теле). За да бъде сигурна, че бульонът е правилно приготвен, докато пътува, Шанахън започва да звъни по телефоните няколко дена предварително колкото се може повече пъти седмично на готвача на всеки хотел, в който Лейкърс отсяда.

Молбите ѝ първоначално хващат някои неподготвени, но готвачите във високия клас хотели, в които се настаняват Лейкърс – като „Четири сезона“ и подобни – са класически обучени и често се отзовават на изискванията на отбора. По-голямата пречка е типът мазнина за готвене, която готвачът използва – като растително масло, соево масло или олио от рапица. „Всички тези неща са изключително отровни и водещи до възпалителни процеси“, споделя ДиФранческо. „Дори да е една малка капчица масло, но ако хапвате четири порции с нея през деня, тя създава едно неголямо възпаление в тялото ви.“

Брайънт вече много внимателно следи кои храни може да съдържат такива масла и д-р Шанахън проверява дали в хотелите могат да готвят без тях. „Много от готвачите са доста любезни“, казва ди Франческо. „Ще отговорят: „Ами, по принцип използваме растително масло“, тя ще ги попита: „Имате ли нещо против за готвене да използвате зехтин или масло от пасищни животни?“ В редките случаи, в които хотелите не могат или не желаят да отговорят на изискванията, Лейкърс просто се адаптира. Шанахън изпраща на играчите PDF-файл с менюто на хотела и оцветява в червено продуктите, които те трябва да избягват.

След мачовете някои играчи поглъщат планини от храна. Не и Брайънт. За да помогне на тялото му да се възстанови, Лейкърс прибягва до използването на мляко с шоколад с ниско съдържание на захар, напитка, специално приготвена от Whole Foods. „Това е добър начин за поемане на калций и витамин Д, както и на други, основани на магнезия витамини и минерали от млечни продукти, откъдето те би трябвало да се приемат, а не от хапчета.“, споделя ди Франческо. „Той наистина му се наслаждава.“ Това, разбира се, не означава, че Брайънт се превръща в робот, когато опре до храненето му.

„Има моменти, в които Брайънт ще ми пусне съобщение: „Хей, относно менюто ни, малко ми се е прияло някое лакомство, кое ще бъде най-малкото зло?“, казва ДиФранческо. „Той е човек. Всичко опира до намиране на устойчива диета. Никой не може „да остане под ключ“ всяка минута всеки ден, защото човек просто би се побъркал.“ Брайънт вече не вярва, че може да яде каквото си поиска и въпреки това поддържа високо ниво. Това просто е още един детайл от остаряването му, който е трябвало да приеме.

„През последните две-три години спря отегчено да прави фасони: „Добре, Тим. Вярвай ми. Аз съм Коби Брайънт. Мога да си ям Биг Мак и да ударя 40 точки.“ Той измина пътя от манталитета на мнозинството до внезапното: „Хей, бях в един ресторант и видях, че предлагат пасищно телешко“, каза ДиФранческо. „Той следи за храни като тази.“ След това преминава винаги към: „Ок, вярвам ти. Направи го.“ Не, че той ще започне да проверява съставките на продуктите, но точно това е работата на Шанахън, която тя извършва предварително. „Защото ако Брайънт не вярваше в това, нямаше да пита: „Можеш ли да ми поръчаш ястие като за мен?“ Ето как съм получил съобщението, че той е еволюирал.“ Въпреки че се отнасяше с недоверие към костния бульон в началото, Брайънт остана с него.

Брайънт казва: „Като атлет искаш да си сигурен, че даваш максимума от себе си. Искаш да вършиш правилните неща доколкото е възможно, за да имаш повече възможности.“ Костният бульон не е единственият фактор, уверявам Ви. Но е важен. Брайънт споделя: „успехът е баланс от много фактори, но мисля, че голямата промяна идва, когато правиш дребните неща.“