Селото, което остава завинаги в теб...

Селото, което остава завинаги в теб...
25 ноември 2019

Чували сте израза, че човек може да напусне селото, но селото никога не напуска човека. В него се влага нещо негативно, като под "село" се има предвид онзи манталитет, който не се вписва в цивилизацията, а именно - селянията. Смятам този израз за точен, обаче по друг начин, в друг негов смисъл, лично за мен много позитивен и мил - че селото ще остане завинаги в мен с моментите, които съм изживял като дете, там, при баба и дядо. Ваканциите, съботите и неделите – с емоциите и случките, които пазя в себе си. Защото времето, което съм изкарал
на село, за мен е незабравимо:

 

С вечната, блага усмивка на моя дядо, седнал на прага пред къщата и режещ по специфичен дядовски начин от ябълката и за двама ни. Със заразителния смях на моята баба и вечната ѝ готовност да сготви всичко, което ми се прияде.

С игрите под различните дръвчета, от които си откъсвах череши, вишни, ябълка, праскова, кайсия, слива. И с катеренето по високата черешовишна (така я наричахме) и дългото стоене в клоните – да плюя долу костилките и да оглеждам околността. И с нара, незнайно как пораснал зад къщата, раждащ огромни плодове, които тогава не обичах да ям, но бяха безкрайно интересни за разглеждане.

С пиленцата, току-що излюпени и изсъхнали, които пипикат и пристъпват смешно, с неповторимото си пухче и в своето най-дружелюбно настроение за целия си живот. С лакомото им папкане на копривата, която баба смесваше в царевичното брашно с малко вода, за да може пиленцата да растат по-здрави.

С часовете търкаляне по земята и ровене в пръстта, с проучването на всевъзможни буболечки и с лудото тичане в царевицата, а после – чесането на сърбящата от листата кожа на ръцете и краката ми.

С гушкането на новородените агънцата, едва изправили се на тъничките си крачета, доверчиви и съгласни да ги галиш и прегръщаш (за разлика от овена). Със смешно изглеждащите след подстригването овце.

С обедите на масата под асмата, често само от домати, домашно сирене и стрък зелен лук (и със свежестта и звука на първата хрупкава хапка от него).

С мачовете с приятелчетата на улицата между съседските ни къщи. Прекъсвани от притичване към оградите, по които бързо се покатервахме, щом минаваше дядото на Дидко с козите, за да не ни стигне лошият козел.

С чакането под окачения полог, за да видя най-после как ще излезе яйцето от снасящата там кокошка (но „видях“ само малко слама в очите си, когато тя се понаместваше).

С Рекси, който ме следваше навсякъде и изглеждаше най-умното куче на света. И с най-искрената възможна радост, когато ме виждаше отново.

С отиването до бостана с каруцата на съседа, която взимахме назаем, за да натоварим с дини, а после аз да избера коя по-грамадна диня да разрежем първа.

С качването по огромната стълба, тайно, после - лежането в сеното, прибрано под покрива на къщата, и безгрижното фантазиране там.

С отиването до селската хлебарница с колелото на дядо за шест хляба в три шарени, ушити от баба, торби, окачени отпред. И със спускането по надолнището обратно, при което си чупех парчета от съвсем топлия ароматен селски хляб.

С тичането след кокошките, които пъдех, за да не се учат да кълват зелето и чушките. С надбягването с поотрасналите пилета. С учудването как смешно клатещите се патици, след като отиваха да плуват в блатото, всеки път се връщаха сами.

Със събирането на дозите от по тридесет вишневи листа за баба като съставка за домашния вишнев сироп.

С рафтовете с безбройни буркани зимнина в избата, в която е студено и през лятото. И с окачения зимата там суджук, после изпържен в тиган със свинска мас и няколко чукнати отгоре яйца.

И още, и още...

 

После, когато пораснах и вече бях студент, получавах колети от село. Тежки като килограми, леки за пренасяне. С писмо от баба. И с храна. Суджуци, компоти, буркани с белени домати и с кисели краставички през зимата. Домати, чушки, краставици, картофи през лятото. Овче сирене и кокоши яйца – целогодишно. Пак и пак. Домашна, вкусна, истинска храна, пълна със спомени от село, от баба и дядо, от времето, изкарано там през ваканциите, съботите и неделите.

 

Сега баба и дядо вече ги няма, а къщата на село е почти разрушена. Децата ми имат съвсем различно детство от моето и това е съвсем нормално. И все пак - да им разказвам за моето време на село, не е единственият начин да се връщам там. 

Защото част от храната, истинската, домашна, с вкус, носещ моите спомени, я има – истинско пилешко и свинско, истински суджук, изпържен в тиган със свинска мас и няколко чукнати отгоре яйца.

 

Така че – да, селото е останало в мен и искам да се запази там завинаги. С вкуса и аромата си, с емоциите и спомените.

 

- - - 
Милен Антиохов - администратор на фейсбук страницата на ФЕРМА АМБРОЗИЯ

3 ноември 2022
Ъгх, какво е това зеленото в пилето?

Въпреки че може да ви подразни, ако откриете такова оцветяване в пилето, докато го готвите или е вече на трапезата ви, то не прави месото опасно, нито отровно, нито негодно за консумация под каквато и да е форма.

прочети още
28 октомври 2020
Никой не е по-голям от солта!

Келтската сол помага за подобряване на храносмилането, прави организма по-устойчив на инфекции и участва в поддръжката на алкално-киселинния баланс. Сивата сол също така намалява задържането на вода и помага за премахването на вредните вещества от организма.

прочети още
26 септември 2018
Святото призвание да си фермер!

Беше тежко, когато осъзнахме каква отговорност носим с посланията, действията и последствията от избора, който сме направили. Защото се оказахме "образователи" в една основна на човека потребност. Потребност, от която всекидневно се нуждаем, за да оцелеем и ежедневно да бъдем изграждани - Нейно величество… Храната!

прочети още
10 май 2018
Как да озеленим пустините в света и да обърнем климата?

Науката, биолозите, еколозите, природозащитниците обединяват съгласието си в един толкова прост и обикновен факт, съществуващ от древността... Какво е причинило ерозията, пустинята, глобалното затопляне, емиграцията и глада? Колкото и чудно да звучи, отговорът е научно доказан факт!

прочети още
4 май 2018
Как се промениха пилетата през годините?

Въпреки усилията от страна на Европейската комисия да се подобрят условията на живот на пилетата бройлери, отглеждани за храна и въпреки изискванията за по-големи клетки за кокошките носачки, факт е, че повечето индустриални ферми отглеждат животните си по изключително жесток начин, с постоянни ваксини, антибиотици, хормони, докато са наблъскани в халета, държани нарочно в тесни пространства, без възможност за движение - за да наддадат възможно най-бързо на тегло.

прочети още
6 декември 2017
С какво се хранят нашите пасищни животни през зимния сезон?

Ние не смятаме, че щом са пасищни, трябва целогодишно да са на пасище със зелена буйна трева и възнамеряваме да развенчаем това общоприето вярване. Трябва да бъдем малко реалисти и да се сприятелим с действителността. Тези животни живеят със сезоните, както ние самите, както са живели и нашите баби и дядовци в миналото - тоест, през топлите сезони консумират повече пресни плодове и зеленчуци, а през студените - повече животински продукти или сушени плодове, каквито за кокошките се явяват сушените билки, сушените треви и свинските деликатеси през зимата.

прочети още
4 октомври 2017
Кафето на Флинтстоун - манията на годината!

Според New York Times от няколко месеца всяко уважаващо себе си кафене в Америка, пък и не само, предлага освен всичко друго и една нова напитка – чаша костен бульон.

прочети още
25 септември 2017
И все пак - коя си ти, моя малка трудолюбке? Коя си ти, моя вълшебнице?

И когато, упоен от аромата на мед, прашец и прополис, спокоен, че всичко е наред, седна на тревата, за да послушам песента на хилядите твои посестрими, аз за кой ли път се питам: Коя си ти, моя малка приятелко...

прочети още
25 септември 2017
Вълшебните, малки черни плодчета - акумулатори на слънчевите лъчи!

Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало (около 1927 г.) природолечителят Петър Димков направил дълго проучване на това растение с голям интерес и достигнал до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!

прочети още
14 септември 2017
Истина ли е, че „не можело“ питомните зайци да живеят в тяхната естествена среда, така както техните родоначалници?

Нашият опит и изследвания обаче показват и доказват, че питомният заек може да си припомни и възстанови своя естествен инстинкт и начин на живот - такъв, какъвто е бил още преди заекът да бъде заловен и опитомен в Китай преди 25 века.

прочети още
12 септември 2017
Какво означават белите ивици върху пилешките гърди?

С консумацията на пилешки гърди приемаме ли протеин или по-скоро поглъщаме количества "скрита" мазнина?

прочети още
22 август 2017
Сутрешната песен на птиците и живителните сили!

"Искам да помислите за това, което наричате утринна песен на птиците - този странен момент в природата, точно преди сутрешната светлина да изгрее. Внезапно, както може би сте усетили, ако сте лежали будни по това време, всяка птица в квартала подема песен, сякаш се подчинява на някакъв сигнал. За известно време, докато е тъмно, ефирът е изпълнен с оркестриран звук – тържественото, предизвикателно и неподражаемо звучене на птичите песни."

прочети още
24 юли 2017
Ползите за здравето от консумацията на вътрешни органи

Споменавайки думите "вътрешни органи" (или може би карантия, дреболии) на обикновеният човек, то той най-вероятно ще обърне лице с отвращение. Ние все продължаваме да си повтаряме, че яденето на вътрешни органи е противно и само пещерняк би го направил. Е, може би трябва отново да се храним като пещерняци. В крайна сметка пещерният човек не е боледувал от диабет, високо кръвно, наднормено тегло и други модерни болести идващи от съвременната неестествена диета.

прочети още
9 юли 2017
Нашите пасищни прасета - разковничето

Ние сме малка, симбиотична ферма в стара Планина. Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша/сено, с жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество.

прочети още
13 юни 2017
Всичко, което той иска да направи, е нелегално - интервю с Джоел Салатин

Какво трябва да знаете за храната, фермерството и месото, с което се храните? Фермерът и писател Джоел Салатин не приглася на правителствените регулации - той има какво да ни каже за пасищното земеделие, за вегетарианците и за още много други подобни теми.

прочети още
12 май 2017
Интервю от ферма Амброзия за AGRO Journal

Вече не е мода, а осъзната необходимост отглеждането на селскостопанска продукция в естествена, природна среда. Не е тайна, че промишлено отгледаната храна няма нито чистотата, нито полезността, която само природата може да осигури на човека. Наистина е вярна поговорката "С каквото се храниш, на това приличаш".

прочети още
23 април 2017
Защо пасищно, а не индустриално месо?

Все по-голям брой хора вярват, че яденето на по-малко месо носи ползи за околната среда. Това е вярно, когато става дума за животни, отглеждани в индустриални ферми за угояване. Но храненето с месо от добре отглеждани пасищни животни носи чиста изгода за планетата.

прочети още
14 април 2017
Истината за промишленото животновъдство!

Промишлените (конвенционалните) ферми или Концентрираните операции за хранене на животни (CAFOs) са в пълна противоположност на семейните селски стопанства със зелени пасища, отглеждащи щастливи животни. За съжаление, повечето от месата и животинските продукти по рафтовете на нашите супермаркети идват от промишлените ферми. Тези индустриални стопанства скупчват огромен брой животни в угоителни комплекси, в които животните са трудно подвижни и често са принудени да престояват в собствените си изпражнения. Нехигиеничните условия, създавани там, допринасят за мизерния и нездравословен живот на животните. Очевидното незачитане на благосъстоянието им е началната отправна точка за какво не е наред в нашата хранителна система. Главната цел на тези индустриални ферми е бълването на колкото се може по-голямо количество хранителни продукти на най-ниска цена. Идеята със сигурност не е отглеждането на здрави животни или производството на висококачествени храни. Като потребители е наша отговорност внимателно да разгледаме хранителните ни източници и да разберем последствията от нашите избори.

прочети още
5 октомври 2015
Пилешка супа за душата... на една остаряваща звезда

Как един от най-добрите баскетболисти за всички времена - Коби Брайънт, се възстанови за отрицателно време след тежка контузия с пилешки костен бульон? И как бульонът се превръща във всекидневно целително средство и поддържащо добрата форма на иначе износените от професионалния спорт стави.

прочети още
3 октомври 2015
Истината за животинските мазнини!

Животинските мазнини имат ужасна репутация. Митът, че храненето с по-малко животински мазнини ще ни държи здрави и слаби си остава мит. Животинската мазнина е демонизирана напълно незаслужено. Нашите баби, дядовци и прадядовци са консумирали именно животински мазни в първичния им вид.

прочети още
24 септември 2015
10 причини да върнем обратно сланината и свинската мас на трапезата ни

Сланината е здравословна мазнина за готвене и заслужава да бъде върната обратно в кухните на хората по целия свят. Широкоразпространеният мит, че животинската мазнина повишава риска от сърдечно-съдови заболявания е точно това – просто един мит.

прочети още
13 август 2015
Мъдростта на традиционната българска храна и д-р Уестън А. Прайс

Здравите народи, изследвани от д-р Прайс се хранят с огромно количество животински мазнини от здрави животни, пасящи трева или от диви животни. Това включва млечни мазнини като масло, сирене, сметана, естествената мазнина на всички видове животни, както и мазнини, съдържащи се във вътрешните органи на животни - като черния дроб и бъбреците.

прочети още