Чували сте израза, че човек може да напусне селото, но селото никога не напуска човека. В него се влага нещо негативно, като под "село" се има предвид онзи манталитет, който не се вписва в цивилизацията, а именно - селянията. Смятам този израз за точен, обаче по друг начин, в друг негов смисъл, лично за мен много позитивен и мил - че селото ще остане завинаги в мен с моментите, които съм изживял като дете, там, при баба и дядо. Ваканциите, съботите и неделите – с емоциите и случките, които пазя в себе си. Защото времето, което съм изкарал
на село, за мен е незабравимо:
С вечната, блага усмивка на моя дядо, седнал на прага пред къщата и режещ по специфичен дядовски начин от ябълката и за двама ни. Със заразителния смях на моята баба и вечната ѝ готовност да сготви всичко, което ми се прияде.
С игрите под различните дръвчета, от които си откъсвах череши, вишни, ябълка, праскова, кайсия, слива. И с катеренето по високата черешовишна (така я наричахме) и дългото стоене в клоните – да плюя долу костилките и да оглеждам околността. И с нара, незнайно как пораснал зад къщата, раждащ огромни плодове, които тогава не обичах да ям, но бяха безкрайно интересни за разглеждане.
С пиленцата, току-що излюпени и изсъхнали, които пипикат и пристъпват смешно, с неповторимото си пухче и в своето най-дружелюбно настроение за целия си живот. С лакомото им папкане на копривата, която баба смесваше в царевичното брашно с малко вода, за да може пиленцата да растат по-здрави.
С часовете търкаляне по земята и ровене в пръстта, с проучването на всевъзможни буболечки и с лудото тичане в царевицата, а после – чесането на сърбящата от листата кожа на ръцете и краката ми.
С гушкането на новородените агънцата, едва изправили се на тъничките си крачета, доверчиви и съгласни да ги галиш и прегръщаш (за разлика от овена). Със смешно изглеждащите след подстригването овце.
С обедите на масата под асмата, често само от домати, домашно сирене и стрък зелен лук (и със свежестта и звука на първата хрупкава хапка от него).
С мачовете с приятелчетата на улицата между съседските ни къщи. Прекъсвани от притичване към оградите, по които бързо се покатервахме, щом минаваше дядото на Дидко с козите, за да не ни стигне лошият козел.
С чакането под окачения полог, за да видя най-после как ще излезе яйцето от снасящата там кокошка (но „видях“ само малко слама в очите си, когато тя се понаместваше).
С Рекси, който ме следваше навсякъде и изглеждаше най-умното куче на света. И с най-искрената възможна радост, когато ме виждаше отново.
С отиването до бостана с каруцата на съседа, която взимахме назаем, за да натоварим с дини, а после аз да избера коя по-грамадна диня да разрежем първа.
С качването по огромната стълба, тайно, после - лежането в сеното, прибрано под покрива на къщата, и безгрижното фантазиране там.
С отиването до селската хлебарница с колелото на дядо за шест хляба в три шарени, ушити от баба, торби, окачени отпред. И със спускането по надолнището обратно, при което си чупех парчета от съвсем топлия ароматен селски хляб.
С тичането след кокошките, които пъдех, за да не се учат да кълват зелето и чушките. С надбягването с поотрасналите пилета. С учудването как смешно клатещите се патици, след като отиваха да плуват в блатото, всеки път се връщаха сами.
Със събирането на дозите от по тридесет вишневи листа за баба като съставка за домашния вишнев сироп.
С рафтовете с безбройни буркани зимнина в избата, в която е студено и през лятото. И с окачения зимата там суджук, после изпържен в тиган със свинска мас и няколко чукнати отгоре яйца.
И още, и още...
После, когато пораснах и вече бях студент, получавах колети от село. Тежки като килограми, леки за пренасяне. С писмо от баба. И с храна. Суджуци, компоти, буркани с белени домати и с кисели краставички през зимата. Домати, чушки, краставици, картофи през лятото. Овче сирене и кокоши яйца – целогодишно. Пак и пак. Домашна, вкусна, истинска храна, пълна със спомени от село, от баба и дядо, от времето, изкарано там през ваканциите, съботите и неделите.
Сега баба и дядо вече ги няма, а къщата на село е почти разрушена. Децата ми имат съвсем различно детство от моето и това е съвсем нормално. И все пак - да им разказвам за моето време на село, не е единственият начин да се връщам там.
Защото част от храната, истинската, домашна, с вкус, носещ моите спомени, я има – истинско пилешко и свинско, истински суджук, изпържен в тиган със свинска мас и няколко чукнати отгоре яйца.
Така че – да, селото е останало в мен и искам да се запази там завинаги. С вкуса и аромата си, с емоциите и спомените.
- - -
Милен Антиохов - администратор на фейсбук страницата на ФЕРМА АМБРОЗИЯ
Доказателствата сочат, че първоначално всички крави са произвеждали мляко, съдържащо само бета казеин, известно днес като A2 бета-казеин, но в един момент от историята насочвайки се към производство на повече мляко (преди 30 години рекордьорите са били от 7-8 тона на лактация, в момента това число вече е 12-13 т.) генетична мутация е довела до вариант на този протеин, давайки началото на А1 бета-казеин в млякото. Бета казеините са важни при усвояемостта на основните хранителни вещества, желязо, калций, цинк и мед. Докато се усвояват, те дават множество фрагменти от биоактивен протеин. Всяко изменение в структурата на фрагмента променя начина, по който тялото го усвоява.
Въпреки че може да ви подразни, ако откриете такова оцветяване в пилето, докато го готвите или е вече на трапезата ви, то не прави месото опасно, нито отровно, нито негодно за консумация под каквато и да е форма.
Келтската сол помага за подобряване на храносмилането, прави организма по-устойчив на инфекции и участва в поддръжката на алкално-киселинния баланс. Сивата сол също така намалява задържането на вода и помага за премахването на вредните вещества от организма.
Беше тежко, когато осъзнахме каква отговорност носим с посланията, действията и последствията от избора, който сме направили. Защото се оказахме "образователи" в една основна на човека потребност. Потребност, от която всекидневно се нуждаем, за да оцелеем и ежедневно да бъдем изграждани - Нейно величество… Храната!
Науката, биолозите, еколозите, природозащитниците обединяват съгласието си в един толкова прост и обикновен факт, съществуващ от древността... Какво е причинило ерозията, пустинята, глобалното затопляне, емиграцията и глада? Колкото и чудно да звучи, отговорът е научно доказан факт!
Въпреки усилията от страна на Европейската комисия да се подобрят условията на живот на пилетата бройлери, отглеждани за храна и въпреки изискванията за по-големи клетки за кокошките носачки, факт е, че повечето индустриални ферми отглеждат животните си по изключително жесток начин, с постоянни ваксини, антибиотици, хормони, докато са наблъскани в халета, държани нарочно в тесни пространства, без възможност за движение - за да наддадат възможно най-бързо на тегло.
Ние не смятаме, че щом са пасищни, трябва целогодишно да са на пасище със зелена буйна трева и възнамеряваме да развенчаем това общоприето вярване. Трябва да бъдем малко реалисти и да се сприятелим с действителността. Тези животни живеят със сезоните, както ние самите, както са живели и нашите баби и дядовци в миналото - тоест, през топлите сезони консумират повече пресни плодове и зеленчуци, а през студените - повече животински продукти или сушени плодове, каквито за кокошките се явяват сушените билки, сушените треви и свинските деликатеси през зимата.
Според New York Times от няколко месеца всяко уважаващо себе си кафене в Америка, пък и не само, предлага освен всичко друго и една нова напитка – чаша костен бульон.
И когато, упоен от аромата на мед, прашец и прополис, спокоен, че всичко е наред, седна на тревата, за да послушам песента на хилядите твои посестрими, аз за кой ли път се питам: Коя си ти, моя малка приятелко...
Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало (около 1927 г.) природолечителят Петър Димков направил дълго проучване на това растение с голям интерес и достигнал до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!
Нашият опит и изследвания обаче показват и доказват, че питомният заек може да си припомни и възстанови своя естествен инстинкт и начин на живот - такъв, какъвто е бил още преди заекът да бъде заловен и опитомен в Китай преди 25 века.
С консумацията на пилешки гърди приемаме ли протеин или по-скоро поглъщаме количества "скрита" мазнина?
"Искам да помислите за това, което наричате утринна песен на птиците - този странен момент в природата, точно преди сутрешната светлина да изгрее. Внезапно, както може би сте усетили, ако сте лежали будни по това време, всяка птица в квартала подема песен, сякаш се подчинява на някакъв сигнал. За известно време, докато е тъмно, ефирът е изпълнен с оркестриран звук – тържественото, предизвикателно и неподражаемо звучене на птичите песни."
Споменавайки думите "вътрешни органи" (или може би карантия, дреболии) на обикновеният човек, то той най-вероятно ще обърне лице с отвращение. Ние все продължаваме да си повтаряме, че яденето на вътрешни органи е противно и само пещерняк би го направил. Е, може би трябва отново да се храним като пещерняци. В крайна сметка пещерният човек не е боледувал от диабет, високо кръвно, наднормено тегло и други модерни болести идващи от съвременната неестествена диета.
Ние сме малка, симбиотична ферма в стара Планина. Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша/сено, с жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество.
Какво трябва да знаете за храната, фермерството и месото, с което се храните? Фермерът и писател Джоел Салатин не приглася на правителствените регулации - той има какво да ни каже за пасищното земеделие, за вегетарианците и за още много други подобни теми.
Вече не е мода, а осъзната необходимост отглеждането на селскостопанска продукция в естествена, природна среда. Не е тайна, че промишлено отгледаната храна няма нито чистотата, нито полезността, която само природата може да осигури на човека. Наистина е вярна поговорката "С каквото се храниш, на това приличаш".
Все по-голям брой хора вярват, че яденето на по-малко месо носи ползи за околната среда. Това е вярно, когато става дума за животни, отглеждани в индустриални ферми за угояване. Но храненето с месо от добре отглеждани пасищни животни носи чиста изгода за планетата.
Промишлените (конвенционалните) ферми или Концентрираните операции за хранене на животни (CAFOs) са в пълна противоположност на семейните селски стопанства със зелени пасища, отглеждащи щастливи животни. За съжаление, повечето от месата и животинските продукти по рафтовете на нашите супермаркети идват от промишлените ферми. Тези индустриални стопанства скупчват огромен брой животни в угоителни комплекси, в които животните са трудно подвижни и често са принудени да престояват в собствените си изпражнения. Нехигиеничните условия, създавани там, допринасят за мизерния и нездравословен живот на животните. Очевидното незачитане на благосъстоянието им е началната отправна точка за какво не е наред в нашата хранителна система. Главната цел на тези индустриални ферми е бълването на колкото се може по-голямо количество хранителни продукти на най-ниска цена. Идеята със сигурност не е отглеждането на здрави животни или производството на висококачествени храни. Като потребители е наша отговорност внимателно да разгледаме хранителните ни източници и да разберем последствията от нашите избори.
Как един от най-добрите баскетболисти за всички времена - Коби Брайънт, се възстанови за отрицателно време след тежка контузия с пилешки костен бульон? И как бульонът се превръща във всекидневно целително средство и поддържащо добрата форма на иначе износените от професионалния спорт стави.
Животинските мазнини имат ужасна репутация. Митът, че храненето с по-малко животински мазнини ще ни държи здрави и слаби си остава мит. Животинската мазнина е демонизирана напълно незаслужено. Нашите баби, дядовци и прадядовци са консумирали именно животински мазни в първичния им вид.
Сланината е здравословна мазнина за готвене и заслужава да бъде върната обратно в кухните на хората по целия свят. Широкоразпространеният мит, че животинската мазнина повишава риска от сърдечно-съдови заболявания е точно това – просто един мит.
Здравите народи, изследвани от д-р Прайс се хранят с огромно количество животински мазнини от здрави животни, пасящи трева или от диви животни. Това включва млечни мазнини като масло, сирене, сметана, естествената мазнина на всички видове животни, както и мазнини, съдържащи се във вътрешните органи на животни - като черния дроб и бъбреците.
