виж Количката е празна

Новини

4 май 2018

Как се промениха пилетата през годините?

За последните 60 г. „науката“ е успяла да скъси периода на порастване на пилетата почти наполовина. Средният бройлер сега расте за около 45 дни, докато преди са били нужни минимум 70 дни за неговото отглеждане. Това обаче става за сметка на много страдание, причинено на животните, отразяващо се на хората и Планетата.

„Фабрики за животни“

Отношението на индустрията към животните служещи за храна става все по-притеснително, особено там където липсва контрол от страна на националните правителства, които си затварят очите за жестоките практики във фермите. Всъщност преди 1940 г. повечето кокошки от вида Галус са били отглеждани в малки стопанства около дома и са имали възможността да обикалят свободно в дворовете, да ровят, пърхат с крила и всичко останало, което една птица може да прави. После се появил хладилника и компаниите постепенно започнали да се ориентират към масово производство на евтино пилешко месо.
В развитите страни в една фабрика може да се произведат до 100-200 хил. пилета дневно. В началото изглежда така сякаш има пространство за движение, но в последствие птиците порастват и става доста тясно. Ако сте виждали кокошки и пилета отглеждани на двор, знаете как те обичат да пърхат с крила. В халетата това е невъзможно.
Най-притеснителни са практиките за отглеждане на тези птици в Китай, където има ферми с по над 500 хил. птици събрани на едно място. Здравето на толкова много птици живеещи натъпкани нагъсто и растящи толкова бързо естествено не е приемливо. Поради това птиците страдат от сърдечни проблеми и проблеми с белите дробове, които трудно поддържат бързо нарастващото тегло на животните. Заради огромният брой пилета бройлери живеещи много на тясно все по-често се предават и вируси, като салмонела и птичи грип.
Въпреки усилията от страна на Европейската комисия да се подобрят условията на живот на пилетата бройлери отглеждани за храна и въпреки изискванията за по-големи клетки за кокошките носачки, факт е, че повечето индустриални ферми отглеждат животните си по изключително жесток начин, с постоянни ваксини, антибиотици, хормони, наблъскани в халета, държани нарочно в тесни пространства без възможност за движение, за да наддадат възможно най-бързо на тегло. За съжаление терминът свободно отглеждани кокошки (free-range chickens) беше значително опорочен особено у нас в България, където е обект на непрестанни шеги. Истината е обаче, че тези птици, чиито яйца и месо, които ползваме са отглеждани в конвенционални ферми в условия, които не заслужават( изолирани от природата) и техният живот от началото до края е страдание. И в природата лъвът изяжда антилопата, но преди това тя е живяла свободно.

Можем ли да променим нещо? Можем ли да започнем искрено да се интересуваме откъде идва месото, което консумираме. Има и други начини за отглеждане на месо, по хуманен начин, в малки ферми, с животни, които живеят в естествена среда. Ферми, за които сме се осведомили и знаем, че държат на етичното отношение към животните. Отношение, което създава чиста храна. Ако не насърчаваме добрите практики, няма как да искаме промяната да се случи.