С какво се хранят пасищните ни животни през зимният сезон?

 С какво се хранят пасищните ни животни през зимният сезон?
6 декември 2017

Напоследък този въпрос напира с неяснотата си и следва да бъде отговорено на него лично от нас - пасищните фермери.
Разбира се, ние ще напишем нещо за нашият собствен опит, как го правим ние, а не какво се разбира под думата ‚пасищни‘, защото всяка ферма има своите индивидуални практики.
Ще дадем само малък пример  за сравнение за да се разбере, че думата ‚пасищни‘ може да има различно значение. Примера, ще дадем с фермера Джоел Салатин, който отглежда прасета в природата през топлите сезони на  годината, а през зимният период,  ги прибира в оранжерии. Храни ги целогодишно със зърнена диета в големи хранилки, освен това, което си набавят от пасището. В диетата на нашите прасета не влиза никакъв зърнен фураж през цялата годината и през цялата година живеят навън в природата. Та това е малък пример за това как и единият и другият начин се различават, но са етикирани с едно и също име.
Накратко ще напишем,  как живеят нашите животни през зимният сезон.
Кокошките носачки, пилетата за месо и пъдпъдъците: Живеят на вън през цялото време, без значение каква е температурата, до падането на първият, а някой път и до вторият сняг. Хранят се със специална диета, различна през зимата и различна през топлите сезони. В зимната диета приемат месо от пасищните ни прасета, вътрешни органи, сланина, смлени по специална технология тревна смеска от детелини, билки, люцерна, пробиотици, оцет, пясък и много други. Този микс от треви го вкарваме в диетата само през зимата, през топлите сезони ги хапват сурови.  През зимата, когато ни дойде снегът на гости в планината, кокошките биват прибрани в оранжерия за около 2 до 3 месеца, покрита с специален найлон, който пропуска над 90%  слънчеви лъчи, така те приемат също и  витамин Д. Разбира се, не им включваме никога луминисцентни светлини, нито ги отопляваме допълнително, освен температурата, която е естествена  в оранжерията. В зимният сезон, яйценосенето им значително намалява при такива условия. Тогава доста голям % от храната използват за затопляне на организма си. Ние не смятаме и мислим да развенчаем общоприетото вярване, че щом са пасищни трябва целогодишно да са на пасище със зелена буйна трева. Трябва да бъдем  малко реалисти и да се сприятелим с действителността. Тези животни живеят със сезоните, както ние самите или както са живели нашите баби и дядовци в миналото, тоест през топлите сезони повече пресни плодове и зеленчуци, а през студените сезони повече животински продукти или сушени плодове, каквито за кокошките се явяват сушените билки, сушените треви и свинските деликатеси през зимата. Ако понякога се чудите, защо цветът на яйцата е различен едно от друго, то е защото някоя е хапвала повече от едно или друго нещо, което е доказателство, че не ги храним конвенционално, а напротив – не използваме никакви ГМО продукти, хормони, антибиотици и ваксини.  Кокошките са всеядни, не се чудете защо им позволяваме да живеят своята истинска природата, като им даваме сурово месо от прасетата. Малка подробност, която можем да вметнем е, че консумирайки свински черен дроб, те си набавят изключително много витамин Б12, който след това е изключително завишен в ячният жълтък. Днес всеки втори, а вече и първи е с липса на този царски витамин Б12, имайте го в предвид!
Ако има нещо повече, което не сме казали в този кратък текст, който пишем в полунощ след работен ден навън в хармония със сезоните, не се колебайте да ни пишете, на всеки въпрос ще отговорим.

Зайците:  Тук ще бъдем още по-кратки. През топлите сезони ядът само това, което си набавят от пасището, като треви и билки, а през зимният сезон имаме за тях изсушени бали със сено от треви,билки,люцерна, пробиотици, оцет във водата, клонки с листа и др. Още за зайците тук: https://www.ambrosia.bg/bg-news-details-14.html

Прасетата: За тях вече сме писали в блога си тук: https://www.ambrosia.bg/bg-news-details-10.html

Пчелите: В зимният период те зимуват в кошера, хранят се със събраната за тях и от тях естествена храна. Те също живеят живота си според сезоните.

Гъските целогодишно са навън, като прасетата. През топлите сезони са изцяло на пасищно хранене, а през зимата ( за 2-3 месеца) им допълваме със зърнени.

Заключение: Правим най-доброто , на което сме способни. Практикуваме фермерството, по начин, който олицетворява ценностната ни система. Не спираме да експериментираме, развиваме нови практики и методи и за в бъдеще. Когато земята, животните, растенията и хората в нашата ферма са в хармония, тогава спим спокойно.

26 септември 2018
Святото призвание да си фермер!

Беше тежко, когато осъзнахме каква отговорност носим с посланията, действията и последствията от избора, който сме взели. Защото се оказахме ‚образователи‘ в една основна на човека потребност. Потребност, от която всекидневно се нуждаем, за да оцелеем и ежедневно да бъдем изграждани - от нейно величество… храната!

прочети още
10 май 2018
Как да озеленим пустините в света и да обърнем климата?

Науката, биолозите, еколозите, природозащитниците, обединяват съгласието си в един толкова прост и обикновен факт съществуващ от древността. Какво е причинило ерозията, пустинята, глобалното затопляне, емиграцията и глада...? Колкото и чудно да звучи, то е научно доказан факт!

прочети още
4 май 2018
Как се промениха пилетата през годините?

Въпреки усилията от страна на Европейската комисия да се подобрят условията на живот на пилетата бройлери отглеждани за храна и въпреки изискванията за по-големи клетки за кокошките носачки, факт е, че повечето индустриални ферми отглеждат животните си по изключително жесток начин, с постоянни ваксини, антибиотици, хормони, наблъскани в халета, държани нарочно в тесни пространства без възможност за движение, за да наддадат възможно най-бързо на тегло.

прочети още
4 октомври 2017
Кафето на Флинстоун - Манията на годината!

Според New York Times от няколко месеца всяко уважаващо себе си кафене в Америка, пък и не само, предлага освен всичко друго и една нова напитка – чаша костен бульон.

прочети още
25 септември 2017
И все пак, коя си ти, моя малка трудолюбке? Коя си ти, моя вълшебнице?

И когато, упоен от аромата на мед, прашец и прополис, спокоен, че всичко е наред, седна на тревата, за да послушам песента на хилядите твои посестрими, аз за кой ли път се питам: Коя си ти, моя малка приятелко...

прочети още
25 септември 2017
Вълшебните, малки черни плодчета - акумулатори на слънчевите лъчи!

Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало(околко 1927г.) природолечителят Петър Димков направил дълго проучване на това растение с голям интерес и достигнал до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!

прочети още
14 септември 2017
Истина ли е, че „Не можело“ питомните зайци да живеят в тяхната естествена среда,така както своите родоначалници?

Нашият опит и изследвания показват и доказват, че питомният заек, може да си припомни и възстанови своят естествен инстинкт и начин на живот, така както е бил преди още да бъде заловен и опитомен в Китай четири века п.н. ера.

прочети още
12 септември 2017
Какво означават белите ивици върху пилешките гърди?

С консумацията на пилешки гърди, приемаме ли протеин или по-скоро поглъщаме количества "скрита" мазнина?

прочети още
22 август 2017
Сутрешната песен на птиците и живителните сили!

Искам да помислите, за това което наричате утринна песен на птиците, този странен момент в природата, точно преди сутрешната светлина да изгрее. Внезапно, както може би сте усетили, ако сте лежали будни по това време, всяка птица в квартала подема песен, сякаш се подчинява на някакъв сигнал. За известно време, докато е тъмно, ефирът е изпълнен с оркестриран звук – тържественото, предизвикателно и неподражаемо звучене на птичите песни.

прочети още
24 юли 2017
Ползите за здравето от консумацията на вътрешни органи!

Споменавайки думите "вътрешни органи" (или може би карантия, дреболии) на обикновеният човек, то той най-вероятно ще обърне лице с отвращение. Ние все продължаваме да си повтаряме, че яденето на вътрешни органи е противно и само пещерняк би го направил. Е, може би трябва отново да се храним като пещерняци. В крайна сметка пещерният човек не е боледувал от диабет, високо кръвно, наднормено тегло и други модерни болести идващи от съвременната неестествена диета.

прочети още
9 юли 2017
Нашите пасищни прасета(разковничето)

Ние сме малка, симбиотична ферма в стара Планина. Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша/сено, жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество.

прочети още
13 юни 2017
Всичко което той иска да направи е нелегално - интервю с Джоел Салатин

Какво трябва да знаете за храната, фермерството и месото, с което се храните? Фермерът и писател Джоел Салатин не приглася на правителствените регулации, има какво да ни каже за пасищното земеделие, за вегетарианците и за още много други подобни теми.

прочети още
12 май 2017
Интервю от Ферма Амброзия за AGRO Journal

Вече не е мода, а осъзната необходимост, отглеждането на селскостопанска продукция в естествена, природна среда. Не е тайна, че промишлено отгледаната храна, няма нито чистотата, нито полезността, която само природата може да осигури на човека. Наистина е вярна поговорката "С каквото се храниш на това приличаш".

прочети още
23 април 2017
Защо пасищно, а не индустриално месо?

Все по-голям брой хора вярват, че яденето на по-малко месо носи ползи за околната среда. Това е вярно когато става дума за животни отглеждани в индустриални ферми за угояване . Но храненето с месо от добре отглеждани пасищни животни носи чиста изгода за планетата .

прочети още
14 април 2017
Истината за промишленото животновъдство!

Промишлените(конвенционалните) ферми или Концентрираните операции за хранене на животни (CAFOs) са в пълна противоположност със семейните селски стопанства със зелени пасища отглеждащи щастливи животни. За съжаление повечето от месата и животински продукти по рафтовете на нашите супермаркети идват от промишлените ферми. Тези индустриални стопанства скупчват огромен брой животни в угоителни комплекси, където те са трудно подвижни и често са принудени да стоят в собствените си изпражнения. Нехигиеничните условия, създавани във фермите, допринасят за мизерния и нездравословен живот на животните. Очевидното незачитане на благосъстоянието им е началната отправна точка за какво не е наред в нашата хранителна система. Главната цел на тези индустриални ферми е бълването на колкото се може по-голямо количество хранителни продукти на най-ниска цена. Идеята със сигурност не е отглеждането на здрави животни или производството на висококачествени храни. Като потребители е наша отговорност внимателно да разгледаме хранителните ни източници и да разберем последствията от нашите избори.

прочети още
5 октомври 2015
Пилешка супа за душата на една остаряваща звезда...

Как един от най-добрите баскетболисти за всички времена Коби Брайънт се възстанови за отрицателно време след тежка контузя с пилешки костен бульон? Как бульона се превръща във всекидневно целително средство и поддържащо добрата форма на иначе износените от професионалният спорт стави.

прочети още
3 октомври 2015
Истината за животинските мазнини!

Животинските мазнини имат ужасна репутация. Митът, че храненето с по-малко животински мазнини ще ни държи здрави и слаби си остава мит. Живитонската мазнина е демонизирана напълно незаслужено. Нашите баби, дядовци и пра дядовци са консумирали именно животински мазни в първичният им вид.

прочети още
24 септември 2015
10 причини да върнем обратно сланината и свинската мас на трапезата ни!

Сланината е здравословна мазнина за готвене и заслужава да бъде върната обратно в кухните на хората по целият свят... Широко разпространеният мит, че животинската мазнина повишава риска от сърдечно-съдови заболявания е точно това – просто един мит.

прочети още
13 август 2015
Мъдростта на традиционната българска храна и д-р Уестън А. Прайс

Здравите народи, изследвани от доктор Прайс се хранят с огромно количество животински мазнини от здрави животни, пасящи трева или от диви животни. Това включва млечни мазнини като масло, сирене, сметана, естествената мазнина на всички видове животни, и мазнини, съдържащи се във вътрешните органи на животни, като черния дроб и бъбреците.

прочети още