Напоследък този въпрос напира с настойчивостта си и следва да му бъде отговорено лично от нас - фермерите.
Разбира се, ние ще напишем нещо за нашия собствен опит, как го правим ние, а не какво се разбира под думата "пасищни", защото всяка ферма има своите индивидуални практики.
Ще дадем само малък пример със сравнение, за да се разбере, че думата "пасищни" може да има различно значение. Фермерът Джоел Салатин отглежда прасета в природата през топлите сезони на годината, а през зимния период ги прибира в оранжерии; храни ги целогодишно със зърнена диета в големи хранилки към онова, което си набавят от пасището. В диетата на нашите прасета целогодишно не влиза никакъв зърнен фураж - през цялата година те живеят навън в природата. Та това е малък пример как двата начина се различават, но са с един и същ етикет.
Накратко ще опишем как живеят нашите животни през зимния сезон.
Кокошките носачки, пилетата за месо и пъдпъдъците:
Живеят навън през цялото време - без значение каква е температурата - до падането на първия, а някой път и на втория сняг. Хранят се със специална диета, която е различна през зимата спрямо тази през топлите сезони. В зимната диета приемат месо, вътрешни органи и сланина от прасетата ни, смляна по специална технология тревна смеска от детелини, билки, люцерна, както и пробиотици, оцет, пясък и много други. Този микс от треви го включваме в диетата само през зимата, а през топлите сезони ги хапват сурови. През зимата, когато снегът ни дойде на гости в планината, кокошките биват прибрани в оранжерия за около 2 до 3 месеца, която е покрита със специален найлон, пропускащ над 90% слънчеви лъчи и така кокошките приемат и витамин Д. Разбира се, никога не им включваме луминисцентни светлини, нито ги отопляваме допълнително, освен температурата, която е естествена в оранжерията. При условията на зимния сезон яйценосенето им значително намалява. Тогава кокошките използват доста голям процент от храната за затопляне на организма си. Ние не смятаме, че щом са пасищни, трябва целогодишно да са на пасище със зелена буйна трева и възнамеряваме да развенчаем това общоприето вярване. Трябва да бъдем малко реалисти и да се сприятелим с действителността. Тези животни живеят със сезоните, както ние самите, както са живели и нашите баби и дядовци в миналото - тоест, през топлите сезони консумират повече пресни плодове и зеленчуци, а през студените - повече животински продукти или сушени плодове, каквито за кокошките се явяват сушените билки, сушените треви и свинските деликатеси през зимата. Ако понякога се чудите, защо цветът на яйцата е различен едно от друго, то е защото някоя е хапвала повече от едно или друго нещо, което е доказателство, че не ги храним конвенционално, а напротив – не използваме никакви ГМО продукти, нито хормони, нито антибиотици, нито ваксини. Кокошките са всеядни, затова не се чудете защо им позволяваме да живеят според своята истинска природа, като им даваме сурово месо от прасетата. Малка подробност, която можем да вметнем, е, че консумирайки свински черен дроб, те си набавят значително количество витамин Б12, който след това е изключително завишен в яйчния жълтък. Днес всеки втори човек, а вече и първи, е с липса на този царски витамин Б12, имайте го предвид!
Зайците:
Тук ще бъдем още по-кратки. През топлите сезони ядат само онова, което си набавят от пасището - като треви и билки, а през зимния сезон имаме за тях изсушени бали със сено от треви, билки, люцерна, както и пробиотици, оцет във водата, клонки с листа и др. Още за зайците тук: https://www.ambrosia.bg/bg-news-details-14.html
Прасетата:
За тях вече сме писали в блога си тук: https://www.ambrosia.bg/bg-news-details-10.html
Пчелите:
В зимния период те зимуват в кошера, хранят се със събраната за тях и от тях естествена храна. Те също живеят живота си според сезоните.
Гъските:
Целогодишно са навън, като прасетата. През топлите сезони са изцяло на пасищно хранене, а през зимата (за 2-3 месеца) допълваме менюто им със зърнени.
Заключение:
Правим най-доброто, на което сме способни. Практикуваме фермерството по начин, който олицетворява ценностната ни система. Не спираме да експериментираме, развиваме нови практики и методи и за в бъдеще. Когато земята, животните, растенията и хората в нашата ферма са в хармония, тогава спим спокойно.
Ако има нещо, което не сме казали в този кратък текст, който пишем в полунощ, след работен ден навън в хармония със сезоните, не се колебайте да ни питате - ще отговорим на всеки ваш въпрос.
Споделяме с вас някои хитринки, които може да приложите за по-вкусни и лесни пържени филийки, леки кюфтета, Руло Стефани и още:
Ще ви разкажа за пчелите, за кончетата, за кокошките, петлите и пилетата, за прасетата и за кучетата. С тях се познаваме най-добре, защото живеят в нашата ферма и сме приятели. Може би това, което ще ви разкрия, ще ви се стори невероятно, сякаш разказвам измислена приказка. Но пък дали може да сте сигурни, дали не е самата истина...
Ценим и почитаме всяко едно отделно животно. И се отнасяме отговорно и с уважение към всичко, което ни е дало. Почитта ни към животните приживе е единственият начин, по който печелим правото да поискаме храна чрез отнемане на живота им.
Ако са положени грижи по описаните условия, свинското, което достига да вас, е чисто, вкусно, ароматно, крехко и здравословно.
Ако не знаете какво може да очаквате от вкуса на суровото яйце и се притеснявате да го опитате, може да се ориентирате по вкуса на жълтъка на рохкото яйце. Общо-взето са еднакви на вкус, така че ако обичате жълтъка на рохкото яйце, ще ви харесат на вкус и суровите жълтъци.
Доказателствата сочат, че първоначално всички крави са произвеждали мляко, съдържащо само бета-казеин, известно днес като A2 бета-казеин. Но в даден момент от историята, след като индустрията си е поставила за цел производство на все повече мляко (преди 30 години кравите-рекордьорки са давали по 7-8 тона на лактация, докато сега вече това число е цели 12-13 тона), генетична мутация е довела до вариант на този протеин, давайки началото на А1 бета-казеина в млякото.
Въпреки че може да ви подразни, ако откриете такова оцветяване в пилето, докато го готвите или е вече на трапезата ви, то не прави месото опасно, нито отровно, нито негодно за консумация под каквато и да е форма.
Келтската сол помага за подобряване на храносмилането, прави организма по-устойчив на инфекции и участва в поддръжката на алкално-киселинния баланс. Сивата сол също така намалява задържането на вода и помага за премахването на вредните вещества от организма.
Чували сте израза, че човек може да напусне селото, но селото никога не напуска човека. В него се влага нещо негативно, а именно манталитета, който не се вписва в цивилизацията – селянията.
Беше тежко, когато осъзнахме каква отговорност носим с посланията, действията и последствията от избора, който сме направили. Защото се оказахме "образователи" в една основна на човека потребност. Потребност, от която всекидневно се нуждаем, за да оцелеем и ежедневно да бъдем изграждани - Нейно величество… Храната!
Науката, биолозите, еколозите, природозащитниците обединяват съгласието си в един толкова прост и обикновен факт, съществуващ от древността... Какво е причинило ерозията, пустинята, глобалното затопляне, емиграцията и глада? Колкото и чудно да звучи, отговорът е научно доказан факт!
Въпреки усилията от страна на Европейската комисия да се подобрят условията на живот на пилетата бройлери, отглеждани за храна и въпреки изискванията за по-големи клетки за кокошките носачки, факт е, че повечето индустриални ферми отглеждат животните си по изключително жесток начин, с постоянни ваксини, антибиотици, хормони, докато са наблъскани в халета, държани нарочно в тесни пространства, без възможност за движение - за да наддадат възможно най-бързо на тегло.
Според New York Times от няколко месеца всяко уважаващо себе си кафене в Америка, пък и не само, предлага освен всичко друго и една нова напитка – чаша костен бульон.
И когато, упоен от аромата на мед, прашец и прополис, спокоен, че всичко е наред, седна на тревата, за да послушам песента на хилядите твои посестрими, аз за кой ли път се питам: Коя си ти, моя малка приятелко...
Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало (около 1927 г.) природолечителят Петър Димков направил дълго проучване на това растение с голям интерес и достигнал до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!
Нашият опит и изследвания обаче показват и доказват, че питомният заек може да си припомни и възстанови своя естествен инстинкт и начин на живот - такъв, какъвто е бил още преди заекът да бъде заловен и опитомен в Китай преди 25 века.
С консумацията на пилешки гърди приемаме ли протеин или по-скоро поглъщаме количества "скрита" мазнина?
"Искам да помислите за това, което наричате утринна песен на птиците - този странен момент в природата, точно преди сутрешната светлина да изгрее. Внезапно, както може би сте усетили, ако сте лежали будни по това време, всяка птица в квартала подема песен, сякаш се подчинява на някакъв сигнал. За известно време, докато е тъмно, ефирът е изпълнен с оркестриран звук – тържественото, предизвикателно и неподражаемо звучене на птичите песни."
Споменавайки думите "вътрешни органи" (или може би карантия, дреболии) на обикновеният човек, то той най-вероятно ще обърне лице с отвращение. Ние все продължаваме да си повтаряме, че яденето на вътрешни органи е противно и само пещерняк би го направил. Е, може би трябва отново да се храним като пещерняци. В крайна сметка пещерният човек не е боледувал от диабет, високо кръвно, наднормено тегло и други модерни болести идващи от съвременната неестествена диета.
Ние сме малка, симбиотична ферма в стара Планина. Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша/сено, с жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество.
Какво трябва да знаете за храната, фермерството и месото, с което се храните? Фермерът и писател Джоел Салатин не приглася на правителствените регулации - той има какво да ни каже за пасищното земеделие, за вегетарианците и за още много други подобни теми.
Вече не е мода, а осъзната необходимост отглеждането на селскостопанска продукция в естествена, природна среда. Не е тайна, че промишлено отгледаната храна няма нито чистотата, нито полезността, която само природата може да осигури на човека. Наистина е вярна поговорката "С каквото се храниш, на това приличаш".
Все по-голям брой хора вярват, че яденето на по-малко месо носи ползи за околната среда. Това е вярно, когато става дума за животни, отглеждани в индустриални ферми за угояване. Но храненето с месо от добре отглеждани пасищни животни носи чиста изгода за планетата.
Промишлените (конвенционалните) ферми или Концентрираните операции за хранене на животни (CAFOs) са в пълна противоположност на семейните селски стопанства със зелени пасища, отглеждащи щастливи животни. За съжаление, повечето от месата и животинските продукти по рафтовете на нашите супермаркети идват от промишлените ферми. Тези индустриални стопанства скупчват огромен брой животни в угоителни комплекси, в които животните са трудно подвижни и често са принудени да престояват в собствените си изпражнения. Нехигиеничните условия, създавани там, допринасят за мизерния и нездравословен живот на животните. Очевидното незачитане на благосъстоянието им е началната отправна точка за какво не е наред в нашата хранителна система. Главната цел на тези индустриални ферми е бълването на колкото се може по-голямо количество хранителни продукти на най-ниска цена. Идеята със сигурност не е отглеждането на здрави животни или производството на висококачествени храни. Като потребители е наша отговорност внимателно да разгледаме хранителните ни източници и да разберем последствията от нашите избори.
Как един от най-добрите баскетболисти за всички времена - Коби Брайънт, се възстанови за отрицателно време след тежка контузия с пилешки костен бульон? И как бульонът се превръща във всекидневно целително средство и поддържащо добрата форма на иначе износените от професионалния спорт стави.
Животинските мазнини имат ужасна репутация. Митът, че храненето с по-малко животински мазнини ще ни държи здрави и слаби си остава мит. Животинската мазнина е демонизирана напълно незаслужено. Нашите баби, дядовци и прадядовци са консумирали именно животински мазни в първичния им вид.
Сланината е здравословна мазнина за готвене и заслужава да бъде върната обратно в кухните на хората по целия свят. Широкоразпространеният мит, че животинската мазнина повишава риска от сърдечно-съдови заболявания е точно това – просто един мит.
Здравите народи, изследвани от д-р Прайс се хранят с огромно количество животински мазнини от здрави животни, пасящи трева или от диви животни. Това включва млечни мазнини като масло, сирене, сметана, естествената мазнина на всички видове животни, както и мазнини, съдържащи се във вътрешните органи на животни - като черния дроб и бъбреците.
