виж Количката е празна

Новини

25 септември 2017

И все пак, коя си ти, моя малка трудолюбке? Коя си ти, моя вълшебнице?

"Много пъти в дни и нощи на размисъл съм се мъчил да си отговоря: Какво е това пчелата? Че е насекомо, насекомо е. Че ни дарява с безценни пчелни продукти, спор за това няма. Че в едно пчелно семейство има безупречна организация на съвместно съществуване и работа, ред и чистота, също е неоспорим факт. Че, кацайки от цвят на цвят, за да опрашва растенията, обогатява масата ни с повече хранителни продукти, това го знаят мнозина. И все пак – колкото повече навлизам в практиката си на пчелар, в тайните на нейния кратък живот, колкото повече изписани листи съм прочел от знайни и незнайни автори, точен и пълен отговор на въпроса не мога да дам.

Отговор на този въпрос са търсили и ще продължават да търсят още редица известни и не дотам известни учени – изследователи на живота на пчелите. В много отношения науката е успяла да се справи, но наясно ли е тя с всичко за пчелата? Разкрити ли са напълно тайните на нейния изпълнен с много труд живот? Доколкото позволят моите знания, опит и любознателност, отговор не мога да дам.

А тя, ПЧЕЛАТА, която според мен е едно от най – съвършенните творения на природата е създадена, за да съществуваме ние, хората и целия растителен и животински свят. Защото ние съществуваме чрез нея и за нея. Растенията й дават нектар и прашец, а тя се отблагодарява като ги опрашва, за да се размножават. На животинския и птичи свят също помага като чрез растенията и семената дава храна. Тя поддържа екологичното равновесие в природата.

И все пак, коя си ти, моя малка трудолюбке? Коя си ти, моя вълшебнице? С часове съм стоял пред къщичката ти – и сутрин рано, преди да е изгряло слънцето, когато най – нетърпеливата предпазливо надзърта от пръчката и когато се увери, че всичко е наред, подканя своите посестрими. “Хайде, ставайте. Хайде, на работа, докато слънцето не е изсушило нектара и вятърът не е обрулил прашеца!” Или пък в зноен пек, когато да поддържа необходимата температура, а отвън на самата прелка най – самоотвержените с крилцата си охлаждат влизащия в кошера топъл въздух.

Или пък, когато луната се е издигнала високо, високо горе в небето и се любува на твоето трудолюбие, а ти с натежал от нектар или прашец товар бързаш да се прибереш в жилището си при своето семейство. Кацаш на прелката и още не скрила се в кошера, руква пороен дъжд, придружен със силен вятър, който можеше да помете и теб с безценния ти товар.

Много пъти съм скитал безцелно или съм вървял устремен някъде през поля, гори и планини, от морското ниво до най – високите върхове на родината, че и извън нея. А ти си там, жадно смучейки сладкия нектар, за да напълниш чашката си или внимателно пълниш гушката си с прашец, кацайки от цвят на цвят, за да могат пчелите – кърмачки да приготвят храна за личинките на майката. Нима сега знаеш, че аз ще съм край морския бряг сутрин рано, за да усетя топлината на морския бриз или там горе, ходейки и вечер бос по тревата, за да ме лъхне прохладата на планинския вятър? И когато вечер изморен, с натежали за сън клепачи просто така легна на тревата под синьото небе, осеяно с безброй звезди, ти си в съня ми, моя любима пчеличке!

Когато още преди изгрев слънце бера разни билки за сутрешния си чай, ти пак си тук – вече готова да литнеш към кошера, като ме поздравяваш бодро: “Добро утро, мой приятелю!”

Може би хиляди пъти съм отварял леко и безшумно къщичката ти, за да ти помогна, ако имаш нужда и винаги съм бил удивен от твоята работа. Та ти можеш всичко! Ти носиш нектар и прашец, приготвяш прополис и храна за семейството, вентилираш, трамбоваш, почистваш, носиш вода, охраняваш, разузнаваш и какво ли още не, за да бъдеш полезна на семейството си, а нас ни даряваш с безценно здраве! Ти, моя малка мушице, моя вълшебнице!

И когато, упоен от аромата на мед, прашец и прополис, спокоен, че всичко е наред, седна на тревата, за да послушам песента на хилядите твои посестрими, аз за кой ли път се питам:
Коя си ти, моя малка приятелко?"

Неизвестен автор