"Много пъти в дни и нощи на размисъл съм се мъчил да си отговоря: Какво е това пчелата? Че е насекомо, насекомо е. Че ни дарява с безценни пчелни продукти, спор за това няма. Че в едно пчелно семейство има безупречна организация на съвместно съществуване и работа, ред и чистота, също е неоспорим факт. Че, кацайки от цвят на цвят, за да опрашва растенията, обогатява масата ни с повече хранителни продукти, това го знаят мнозина. И все пак – колкото повече навлизам в практиката си на пчелар, в тайните на нейния кратък живот, колкото повече изписани листи съм прочел от знайни и незнайни автори, точен и пълен отговор на въпроса не мога да дам.
Отговор на този въпрос са търсили и ще продължават да търсят още редица известни и не дотам известни учени – изследователи на живота на пчелите. В много отношения науката е успяла да се справи, но наясно ли е тя с всичко за пчелата? Разкрити ли са напълно тайните на нейния изпълнен с много труд живот? Доколкото позволят моите знания, опит и любознателност, отговор не мога да дам.
А тя, ПЧЕЛАТА, която според мен е едно от най–съвършенните творения на природата, е създадена, за да съществуваме ние, хората и целият растителен и животински свят. Защото ние съществуваме чрез нея и за нея. Растенията ѝ дават нектар и прашец, а тя се отблагодарява като ги опрашва, за да се размножават. На животинския и птичи свят също помага като чрез растенията и семената дава храна. Тя поддържа екологичното равновесие в природата.
И все пак - коя си ти, моя малка трудолюбке? Коя си ти, моя вълшебнице? С часове съм стоял пред къщичката ти – и сутрин рано, преди да е изгряло слънцето, когато най–нетърпеливата предпазливо надзърта от пръчката и когато се увери, че всичко е наред, подканя своите посестрими. “Хайде, ставайте. Хайде, на работа, докато слънцето не е изсушило нектара и вятърът не е обрулил прашеца!”. Или пък в зноен пек, когато да поддържа необходимата температура, а отвън на самата прелка най–самоотвержените с крилцата си охлаждат влизащия в кошера топъл въздух.
Или пък, когато луната се е издигнала високо, високо горе в небето и се любува на твоето трудолюбие, а ти, с натежал от нектар или прашец товар, бързаш да се прибереш в жилището си при своето семейство. Кацаш на прелката и още нескрила се в кошера, руква пороен дъжд, придружен със силен вятър, който можеше да помете и теб с безценния ти товар.
Много пъти съм скитал безцелно или съм вървял устремен някъде през поля, гори и планини, от морското ниво до най–високите върхове на родината, че и извън нея. А ти си там, жадно смучейки сладкия нектар, за да напълниш чашката си или внимателно пълниш гушката си с прашец, кацайки от цвят на цвят, за да могат пчелите-кърмачки да приготвят храна за личинките на майката. Нима сега знаеш, че аз ще съм край морския бряг сутрин рано, за да усетя топлината на морския бриз или там горе, ходейки и вечер бос по тревата, за да ме лъхне прохладата на планинския вятър? И когато вечер, изморен, с натежали за сън клепачи, просто така легна на тревата под синьото небе, осеяно с безброй звезди, ти си в съня ми, моя любима пчеличке!
Когато, още преди изгрев слънце, бера разни билки за сутрешния си чай, ти пак си тук – вече готова да литнеш към кошера, като ме поздравяваш бодро: “Добро утро, мой приятелю!”.
Може би хиляди пъти съм отварял леко и безшумно къщичката ти, за да ти помогна, ако имаш нужда и винаги съм бил удивен от твоята работа. Та ти можеш всичко! Ти носиш нектар и прашец, приготвяш прополис и храна за семейството, вентилираш, трамбоваш, почистваш, носиш вода, охраняваш, разузнаваш и какво ли още не, за да бъдеш полезна на семейството си, а нас ни даряваш с безценно здраве! Ти, моя малка мушице, моя вълшебнице!
И когато, упоен от аромата на мед, прашец и прополис, спокоен, че всичко е наред, седна на тревата, за да послушам песента на хилядите твои посестрими, аз за кой ли път се питам: Коя си ти, моя малка приятелко?"
Неизвестен автор
Споделяме с вас някои хитринки, които може да приложите за по-вкусни и лесни пържени филийки, леки кюфтета, Руло Стефани и още:
Ще ви разкажа за пчелите, за кончетата, за кокошките, петлите и пилетата, за прасетата и за кучетата. С тях се познаваме най-добре, защото живеят в нашата ферма и сме приятели. Може би това, което ще ви разкрия, ще ви се стори невероятно, сякаш разказвам измислена приказка. Но пък дали може да сте сигурни, дали не е самата истина...
Ценим и почитаме всяко едно отделно животно. И се отнасяме отговорно и с уважение към всичко, което ни е дало. Почитта ни към животните приживе е единственият начин, по който печелим правото да поискаме храна чрез отнемане на живота им.
Ако са положени грижи по описаните условия, свинското, което достига да вас, е чисто, вкусно, ароматно, крехко и здравословно.
Ако не знаете какво може да очаквате от вкуса на суровото яйце и се притеснявате да го опитате, може да се ориентирате по вкуса на жълтъка на рохкото яйце. Общо-взето са еднакви на вкус, така че ако обичате жълтъка на рохкото яйце, ще ви харесат на вкус и суровите жълтъци.
Доказателствата сочат, че първоначално всички крави са произвеждали мляко, съдържащо само бета-казеин, известно днес като A2 бета-казеин. Но в даден момент от историята, след като индустрията си е поставила за цел производство на все повече мляко (преди 30 години кравите-рекордьорки са давали по 7-8 тона на лактация, докато сега вече това число е цели 12-13 тона), генетична мутация е довела до вариант на този протеин, давайки началото на А1 бета-казеина в млякото.
Въпреки че може да ви подразни, ако откриете такова оцветяване в пилето, докато го готвите или е вече на трапезата ви, то не прави месото опасно, нито отровно, нито негодно за консумация под каквато и да е форма.
Келтската сол помага за подобряване на храносмилането, прави организма по-устойчив на инфекции и участва в поддръжката на алкално-киселинния баланс. Сивата сол също така намалява задържането на вода и помага за премахването на вредните вещества от организма.
Чували сте израза, че човек може да напусне селото, но селото никога не напуска човека. В него се влага нещо негативно, а именно манталитета, който не се вписва в цивилизацията – селянията.
Беше тежко, когато осъзнахме каква отговорност носим с посланията, действията и последствията от избора, който сме направили. Защото се оказахме "образователи" в една основна на човека потребност. Потребност, от която всекидневно се нуждаем, за да оцелеем и ежедневно да бъдем изграждани - Нейно величество… Храната!
Науката, биолозите, еколозите, природозащитниците обединяват съгласието си в един толкова прост и обикновен факт, съществуващ от древността... Какво е причинило ерозията, пустинята, глобалното затопляне, емиграцията и глада? Колкото и чудно да звучи, отговорът е научно доказан факт!
Въпреки усилията от страна на Европейската комисия да се подобрят условията на живот на пилетата бройлери, отглеждани за храна и въпреки изискванията за по-големи клетки за кокошките носачки, факт е, че повечето индустриални ферми отглеждат животните си по изключително жесток начин, с постоянни ваксини, антибиотици, хормони, докато са наблъскани в халета, държани нарочно в тесни пространства, без възможност за движение - за да наддадат възможно най-бързо на тегло.
Ние не смятаме, че щом са пасищни, трябва целогодишно да са на пасище със зелена буйна трева и възнамеряваме да развенчаем това общоприето вярване. Трябва да бъдем малко реалисти и да се сприятелим с действителността. Тези животни живеят със сезоните, както ние самите, както са живели и нашите баби и дядовци в миналото - тоест, през топлите сезони консумират повече пресни плодове и зеленчуци, а през студените - повече животински продукти или сушени плодове, каквито за кокошките се явяват сушените билки, сушените треви и свинските деликатеси през зимата.
Според New York Times от няколко месеца всяко уважаващо себе си кафене в Америка, пък и не само, предлага освен всичко друго и една нова напитка – чаша костен бульон.
Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало (около 1927 г.) природолечителят Петър Димков направил дълго проучване на това растение с голям интерес и достигнал до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!
Нашият опит и изследвания обаче показват и доказват, че питомният заек може да си припомни и възстанови своя естествен инстинкт и начин на живот - такъв, какъвто е бил още преди заекът да бъде заловен и опитомен в Китай преди 25 века.
С консумацията на пилешки гърди приемаме ли протеин или по-скоро поглъщаме количества "скрита" мазнина?
"Искам да помислите за това, което наричате утринна песен на птиците - този странен момент в природата, точно преди сутрешната светлина да изгрее. Внезапно, както може би сте усетили, ако сте лежали будни по това време, всяка птица в квартала подема песен, сякаш се подчинява на някакъв сигнал. За известно време, докато е тъмно, ефирът е изпълнен с оркестриран звук – тържественото, предизвикателно и неподражаемо звучене на птичите песни."
Споменавайки думите "вътрешни органи" (или може би карантия, дреболии) на обикновеният човек, то той най-вероятно ще обърне лице с отвращение. Ние все продължаваме да си повтаряме, че яденето на вътрешни органи е противно и само пещерняк би го направил. Е, може би трябва отново да се храним като пещерняци. В крайна сметка пещерният човек не е боледувал от диабет, високо кръвно, наднормено тегло и други модерни болести идващи от съвременната неестествена диета.
Ние сме малка, симбиотична ферма в стара Планина. Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша/сено, с жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество.
Какво трябва да знаете за храната, фермерството и месото, с което се храните? Фермерът и писател Джоел Салатин не приглася на правителствените регулации - той има какво да ни каже за пасищното земеделие, за вегетарианците и за още много други подобни теми.
Вече не е мода, а осъзната необходимост отглеждането на селскостопанска продукция в естествена, природна среда. Не е тайна, че промишлено отгледаната храна няма нито чистотата, нито полезността, която само природата може да осигури на човека. Наистина е вярна поговорката "С каквото се храниш, на това приличаш".
Все по-голям брой хора вярват, че яденето на по-малко месо носи ползи за околната среда. Това е вярно, когато става дума за животни, отглеждани в индустриални ферми за угояване. Но храненето с месо от добре отглеждани пасищни животни носи чиста изгода за планетата.
Промишлените (конвенционалните) ферми или Концентрираните операции за хранене на животни (CAFOs) са в пълна противоположност на семейните селски стопанства със зелени пасища, отглеждащи щастливи животни. За съжаление, повечето от месата и животинските продукти по рафтовете на нашите супермаркети идват от промишлените ферми. Тези индустриални стопанства скупчват огромен брой животни в угоителни комплекси, в които животните са трудно подвижни и често са принудени да престояват в собствените си изпражнения. Нехигиеничните условия, създавани там, допринасят за мизерния и нездравословен живот на животните. Очевидното незачитане на благосъстоянието им е началната отправна точка за какво не е наред в нашата хранителна система. Главната цел на тези индустриални ферми е бълването на колкото се може по-голямо количество хранителни продукти на най-ниска цена. Идеята със сигурност не е отглеждането на здрави животни или производството на висококачествени храни. Като потребители е наша отговорност внимателно да разгледаме хранителните ни източници и да разберем последствията от нашите избори.
Как един от най-добрите баскетболисти за всички времена - Коби Брайънт, се възстанови за отрицателно време след тежка контузия с пилешки костен бульон? И как бульонът се превръща във всекидневно целително средство и поддържащо добрата форма на иначе износените от професионалния спорт стави.
Животинските мазнини имат ужасна репутация. Митът, че храненето с по-малко животински мазнини ще ни държи здрави и слаби си остава мит. Животинската мазнина е демонизирана напълно незаслужено. Нашите баби, дядовци и прадядовци са консумирали именно животински мазни в първичния им вид.
Сланината е здравословна мазнина за готвене и заслужава да бъде върната обратно в кухните на хората по целия свят. Широкоразпространеният мит, че животинската мазнина повишава риска от сърдечно-съдови заболявания е точно това – просто един мит.
Здравите народи, изследвани от д-р Прайс се хранят с огромно количество животински мазнини от здрави животни, пасящи трева или от диви животни. Това включва млечни мазнини като масло, сирене, сметана, естествената мазнина на всички видове животни, както и мазнини, съдържащи се във вътрешните органи на животни - като черния дроб и бъбреците.
