виж Количката е празна

Новини

25 септември 2017

Вълшебните, малки черни плодчета - акумулатори на слънчевите лъчи!

Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало(околко 1927г.) природолечителят Петър Димков направил дълго проучване на това растение с голям интерес и достигнал до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!

Преди години в една градина край Своге Петър Димков наблюдавал как се бият невестулка и пепелянка. Змията на няколко пъти ухапвала невестулката, но тя с последни сили, преди отровата да я парализира, изтичвала до бъза, гризяла бързо-бързо кората и пак се връщала в боя. Докато победи. Когато след години Димков проучва опита на предходниците си в областта на народната медицина и изчита всичко достъпно от т. нар. манастирска медицина, в един от „лековниците“ попада на сведения, че богомилите слагали счукан бъз на ухапано от змия място. Това никак не го изненадало. По-късно, продължавайки да се интересува от това растение, научава от овчари, че в късната есен добитъкът много налита на бъза, настървено яде неговия виненочерен плод, сякаш се подготвя за дългата зима. Още пo-късно, на едно военно учение край Дунава, той сам вижда лястовиците, които дни наред кълват този плод и събират сили преди да полетят на юг.
Започва да експериментира – разбира се, първо върху себе си. След години на проучване ни припомня, че всеки познава полския бъз, но не всеки знае каква изумителна целебна мощ се крие в това растение. То си е цяла аптека срещу множество заболявания!

През 1927 г. Петър Димков страда от много болести, които изцелява по един за нас невероятен, а за него съвсем закономерен начин. Като заяваява първите си впечатления така: „След три месеца се почувствах тъй бодър, здрав и възроден, както не се помнех и преди 20 години“. Това е твърде дълга история, на която не ѝ е мястото тук, но я споменаваме, за да кажем, че след това той никога не е боледувал. С онова изключение през 1971 г.. когато го отравят, организмът му драстично отслабва и в резултат на това го „пипва“ вирусната бронхопневмония. Като изключим споменатите перипетии, до края на своите 95 години той не се е разболявал. Предпазвал се е от болести с едно-единствено целебно средство, което употребявал постоянно – сироп от полски бъз. Никой от семейството му не го е виждал да взема друго лекарство.