Нашите пасищни прасета - разковничето

9 юли 2017
Нашите пасищни прасета - разковничето

Ние сме малка, симбиотична ферма в стара Планина. Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша/сено, с жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество.

По всяко време във фермата имаме от десетки до стотици (в зависимост от сезона) пасищни прасета, разпределени в развъдни стада от няколко породи, като източнобалканска свиня и кръстоски от селските райони на страната ни. Селектираме нашите стада от 2014 г., за да произведем порода пасищно прасе, което живее и се чувства добре в условията на нашия планински климат; прасе с отличен темперамент, също с вкус и мраморни качества на месото*. С всяко поколение развъждаме най-добрите от най-добрите и изяждаме останалото. Постепенно, това води до подобряване на стадата; получаваме по-силни животни, адаптирани към нашия климат, по-добро месо като качество, големина, темперамент, родство и способност за паша – това са само няколко от основните черти, по които селектираме. 

 

*мраморно месо е термин, който се използва за най-скъпото говеждо месо в света – тук използваме термина, за да подчертаем качествата на месото на пасищните свине, които наподобяват мраморното месо, а именно - при разрез червеното месо има повърхност, която наподобява мрамор

 

Да, истина е... прасетата се хранят с трева, детелини, жълъди и други естествени "фуражи" – те благоденстват, живеейки отвън, на пасищата. Пасищни прасета не означава, че всичко, с което се хранят, е пасищна трева, но по-скоро е мястото където живеят, а в нашия случай - и с това, с което най-много се хранят. Ние не пазаруваме, както и не ги храним с търговски фураж за угояване на прасета.

 

Пашата е основата на диетата на нашите прасета, като в различните ѝ форми тя съставлява над 80% от тяхната храна, измерено в процент прием на суха маса. Експериментално сме отглеждали групи от прасета, хранейки ги само на паша и видяхме, че е възможно, но резултатите показват, че при този начин на хранене прасетата растат много по-бавно. Това е така, заради ниските нива на лизина (аминокиселина, която е основата за създаване на протеин) и ниските нива на калориите, така че те са по-слаби и им отнема още няколко допълнителни месеци, за да достигнат пазарното си тегло. Когато добавяме обаче яйца и млечни продукти, които осигуряват лизин и калории, те носят една балансирана диета на пасищните прасета, така че те започват да растат по-бързо, като в зависимост от сезона растежът варира повече в топлия сезон; в студения сезон отнема месец или повече. Младите женски свине и нерезите растат с месец по-бавно. Растежните нива се влияят от пола, генетиката, сезоните и фуража/храната.

Не цялата диета на прасетата е от пасищна трева. Всъщност, тревата съставлява само един от многото естествени "фуражи" на пасището. То има бобови растения като люцерна, детелина; брасица, просо, овес, ечемик, лимец, амарант, жълъди, диви плодове, цикория, репей, магарешки бодил и др. Нашите свежи пасища са много разнообразни на растения, годни за хранене на животните. През зимата сменяме пасищната трева със сено – складираме летните пасищни треви за зимата по същия начин, както консервираме нашите градински плодове и зеленчуци за трапезата на нашето семейство, за да им се радваме през студените месеци. Сеното не е дори приблизително толкова добро, колкото свежото пасище, но помага на добитъка да преживее тези планински, студени и снежни зимни условия.

Силно подозираме, а вече има и изследвания, които доказват факта, че прасетата, които ядат кисело мляко, усвояват високо съдържание на фибри от пасищата и сеното, което е почти всичко от това, което ядат. Това е един от онези малки трикове, които правят пасищното отглеждане много успешно.

 

Яйцата са отлична храна за прасета и съставляват около 1 до 2% от диетата им през целия им живот. Ние извличаме най-доброто от тях, като насочваме храненето с яйца към по-малките прасета, каквито са отбитите прасенца и младите прасенца, за да увеличим хранителния ефект. В допълнение, за да са по-чисти яйцата от вредители, кокошките ни произвеждат яйца с много високо качество на хранителни вещества, без да ги храним с ГМО. Поддържаме поколение от снасящи кокошки за естествен контрол над вредители, тъй като надолу по хълма има дол и река, които са с много насекоми. Яйцата са продукт на нашите пасища, тъй като това е мястото, от което идва голяма част от храната на кокошките. През зимата кокошките ни се хранят със свинско месо, заделяно от закланите прасета всяка седмица – пилетата са естествено всеядни, с тенденция към месоядство, като техните далечни предци от Юрския период. Това е част от цикъла на живота.

 

Добавките към пасищната храна увеличават темпа на растеж, какъвто е случая с вече споменатата суроватка, както и кисело мляко. Диетата на нашите прасета варира според сезоните, тя се променя с годините чрез подобряване на пасището и с наличен добавъчен ресурс, какъвто са млечните продукти (предимно суроватка) от производството на масло, сирене и кисело мляко – достигащи до 7% от приема на суха маса. Понякога от местни земеделци, засадили тикви по европрограми (само за да вземат субсидиите) и изоставили ги по земите, вземаме тонове чисти тикви. Взимаме леко загнили ябълки от био производител, които редовно се прочистват, за да не прихванат другите. Това е сезонна част от диетата на нашите прасета, съставлявайки около 3% от това, с което се хранят през годината, като повечето от този вид храна се дава през есента и зимата. Също така вземаме и преработен ечемик от бирена пивоварна – той съставлява около 2% от диетата на прасетата. Понякога купуваме много извара от прясно мляко от местна ферма, отглеждаща кози и овце. Есента и зимата ги водим в дъбовите гори, за да консумират жълъди, които са в изобилие в нашите гори. Използваме всички налични ресурси, за да произвеждаме качествено месо за кулинарните ни удоволствия.

Тази диета не е фиксирана като ежедневен режим, но е вариативна. Статистиката, която описахме по-горе в проценти, е по-скоро ориентир за последната година и половина. Често пашата е  90% от диетата.  Други ресурси се добавят сезонно, променяйки се във времето според наличността.

 

Генетиката е голямата разлика в способностите на прасетата да живеят на паша. Някои поколения от някои породи ще се провалят напълно на пасищата, защото те са били хранени с висококонцентриран търговски фураж толкова много поколения. Те са били окошарвани по време на бременност или раждане; загубили са майчинските си инстинкти, или са се натрупали други здравословни проблеми. Когато са селектирани за живот в затворена среда, те са загубили своята пасищна способност. Минахме през  изследвания в опити за развъждане на породи с качества, които са подходящи за климата ни, за нашата храна базирана на паша, което да произведе прасе, отлично за нашата ферма. Ние избрахме да постигнем характеристики като мраморност на месото, вкус, темперамент, големина, способност за паша, майчинство, растеж и други. Купуваме прасета само от време на време, за да увеличим генетичното разнообразие и бройката.

 

На най-основно ниво управлението на ротационната паша означава да се постави здрава периметърна ограда. Правим нашите огради така, че да навлизат леко в залесените площи, за да можем да включим дърветата в пасищата, а след това разделяме пространството в 4 до 10 ограждения на четвърт акър (около 1000 кв.м), ако например се отглеждат няколко прасета – за по-големите ни стада използваме по-широки ограждения. Повече ограждения са по-добре от малко на брой. Малките ограждения са по-добри от големите. Това е баланс между усилието и ефективната паша. Като правило - движим животните в огражденията за кратко време, като ги оставяме  да се хранят с фуража, а после ги извеждаме оттам след максимум две седмици, дори по-скоро. Типичните периоди на паша са от ден до десет дни – времето за преместване зависи повече от фуражите, отколкото от календара. Този процес намалява плътността на почвата, но понижава и количеството плевели. Най-добрият вариант е да преместим добитъка, когато пасищната трева е паднала до няколко сантиметра. Няма проблем, ако животните изкоренят малко растения, всъщност те могат да обърнат около 80% от площта и тя бързо ще се възстанови, защото тревата се е развила, така че да се справи с този вид действия от муцуните и копитата на тревопасните животни, които се движат по терена чрез миграционна паша. Докато виждате мръсотия на терена, в действителност има огромна коренна маса, която се връща обратно в земята. Това е от полза за тревите и другите пасищни фуражи, тъй като те могат да се справят с този тип близка обработка, но дърветата и храстите не могат да поемат пасищната дейност - това е начинът, по който пасищата естествено са се развили преди около 55 милиона години.

 

За да се подобри фуражната смес, след прасетата садим и заглаждаме смесица от семена за меки треви, бобови растения (люцерна, детелина, трифили и др.), сорго, зеле, броколи, просо, цикория, лимец, елда, амарант, билки и други фуражи. Това се нарича стадна сеитба. Държим далеч добитъка от пасищните ограждения минимум 21 дни, за предпочитане по-дълго, според това колко бързо расте пашата. Този 21-дневен цикъл нарушава жизнения цикъл на паразитите. Поддържайки ротацията на животните в огражденията, всъщност подобряваме качеството на почвата, на естествените "фуражи" и осигуряваме голяма част от храната на прасета, получавайки висококачествено месо.

Тайните на пазителите на света – приказка или истина?

Ще ви разкажа за пчелите, за кончетата, за кокошките, петлите и пилетата, за прасетата и за кучетата. С тях се познаваме най-добре, защото живеят в нашата ферма и сме приятели. Може би това, което ще ви разкрия, ще ви се стори невероятно, сякаш разказвам измислена приказка. Но пък дали може да сте сигурни, дали не е самата истина...

прочети още
Благодарим ви, животни!

Ценим и почитаме всяко едно отделно животно. И се отнасяме отговорно и с уважение към всичко, което ни е дало. Почитта ни към животните приживе е единственият начин, по който печелим правото да поискаме храна чрез отнемане на живота им. 

прочети още
Какво е добре да знаем за зреенето на свинското месо

Ако са положени грижи по описаните условия, свинското, което достига да вас, е чисто, вкусно, ароматно, крехко и здравословно. 

прочети още
Суровите жълтъци – „мням-ням“ или „бляаак“?

Ако не знаете какво може да очаквате от вкуса на суровото яйце и се притеснявате да го опитате, може да се ориентирате по вкуса на жълтъка на рохкото яйце. Общо-взето са еднакви на вкус, така че ако обичате жълтъка на рохкото яйце, ще ви харесат на вкус и суровите жълтъци.

прочети още
Какво е А2-мляко?

Доказателствата сочат, че първоначално всички крави са произвеждали мляко, съдържащо само бета-казеин, известно днес като A2 бета-казеин. Но в даден момент от историята, след като индустрията си е поставила за цел производство на все повече мляко (преди 30 години кравите-рекордьорки са давали по 7-8 тона на лактация, докато сега вече това число е цели 12-13 тона), генетична мутация е довела до вариант на този протеин, давайки началото на А1 бета-казеина в млякото.

прочети още
Ъгх, какво е това зеленото в пилето?

Въпреки че може да ви подразни, ако откриете такова оцветяване в пилето, докато го готвите или е вече на трапезата ви, то не прави месото опасно, нито отровно, нито негодно за консумация под каквато и да е форма.

прочети още
Никой не е по-голям от солта!

Келтската сол помага за подобряване на храносмилането, прави организма по-устойчив на инфекции и участва в поддръжката на алкално-киселинния баланс. Сивата сол също така намалява задържането на вода и помага за премахването на вредните вещества от организма.

прочети още
Селото, което остава завинаги в теб...

Чували сте израза, че човек може да напусне селото, но селото никога не напуска човека. В него се влага нещо негативно, а именно манталитета, който не се вписва в цивилизацията – селянията.

прочети още
Святото призвание да си фермер!

Беше тежко, когато осъзнахме каква отговорност носим с посланията, действията и последствията от избора, който сме направили. Защото се оказахме "образователи" в една основна на човека потребност. Потребност, от която всекидневно се нуждаем, за да оцелеем и ежедневно да бъдем изграждани - Нейно величество… Храната!

прочети още
Как да озеленим пустините в света и да обърнем климата?

Науката, биолозите, еколозите, природозащитниците обединяват съгласието си в един толкова прост и обикновен факт, съществуващ от древността... Какво е причинило ерозията, пустинята, глобалното затопляне, емиграцията и глада? Колкото и чудно да звучи, отговорът е научно доказан факт!

прочети още
Как се промениха пилетата през годините?

Въпреки усилията от страна на Европейската комисия да се подобрят условията на живот на пилетата бройлери, отглеждани за храна и въпреки изискванията за по-големи клетки за кокошките носачки, факт е, че повечето индустриални ферми отглеждат животните си по изключително жесток начин, с постоянни ваксини, антибиотици, хормони, докато са наблъскани в халета, държани нарочно в тесни пространства, без възможност за движение - за да наддадат възможно най-бързо на тегло.

прочети още
С какво се хранят нашите пасищни животни през зимния сезон?

Ние не смятаме, че щом са пасищни, трябва целогодишно да са на пасище със зелена буйна трева и възнамеряваме да развенчаем това общоприето вярване. Трябва да бъдем малко реалисти и да се сприятелим с действителността. Тези животни живеят със сезоните, както ние самите, както са живели и нашите баби и дядовци в миналото - тоест, през топлите сезони консумират повече пресни плодове и зеленчуци, а през студените - повече животински продукти или сушени плодове, каквито за кокошките се явяват сушените билки, сушените треви и свинските деликатеси през зимата.

прочети още
Кафето на Флинтстоун - манията на годината!

Според New York Times от няколко месеца всяко уважаващо себе си кафене в Америка, пък и не само, предлага освен всичко друго и една нова напитка – чаша костен бульон.

прочети още
И все пак - коя си ти, моя малка трудолюбке? Коя си ти, моя вълшебнице?

И когато, упоен от аромата на мед, прашец и прополис, спокоен, че всичко е наред, седна на тревата, за да послушам песента на хилядите твои посестрими, аз за кой ли път се питам: Коя си ти, моя малка приятелко...

прочети още
Вълшебните, малки черни плодчета - акумулатори на слънчевите лъчи!

Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало (около 1927 г.) природолечителят Петър Димков направил дълго проучване на това растение с голям интерес и достигнал до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!

прочети още
Истина ли е, че „не можело“ питомните зайци да живеят в тяхната естествена среда, така както техните родоначалници?

Нашият опит и изследвания обаче показват и доказват, че питомният заек може да си припомни и възстанови своя естествен инстинкт и начин на живот - такъв, какъвто е бил още преди заекът да бъде заловен и опитомен в Китай преди 25 века.

прочети още
Какво означават белите ивици върху пилешките гърди?

С консумацията на пилешки гърди приемаме ли протеин или по-скоро поглъщаме количества "скрита" мазнина?

прочети още
Сутрешната песен на птиците и живителните сили!

"Искам да помислите за това, което наричате утринна песен на птиците - този странен момент в природата, точно преди сутрешната светлина да изгрее. Внезапно, както може би сте усетили, ако сте лежали будни по това време, всяка птица в квартала подема песен, сякаш се подчинява на някакъв сигнал. За известно време, докато е тъмно, ефирът е изпълнен с оркестриран звук – тържественото, предизвикателно и неподражаемо звучене на птичите песни."

прочети още
Ползите за здравето от консумацията на вътрешни органи

Споменавайки думите "вътрешни органи" (или може би карантия, дреболии) на обикновеният човек, то той най-вероятно ще обърне лице с отвращение. Ние все продължаваме да си повтаряме, че яденето на вътрешни органи е противно и само пещерняк би го направил. Е, може би трябва отново да се храним като пещерняци. В крайна сметка пещерният човек не е боледувал от диабет, високо кръвно, наднормено тегло и други модерни болести идващи от съвременната неестествена диета.

прочети още
Всичко, което той иска да направи, е нелегално - интервю с Джоел Салатин

Какво трябва да знаете за храната, фермерството и месото, с което се храните? Фермерът и писател Джоел Салатин не приглася на правителствените регулации - той има какво да ни каже за пасищното земеделие, за вегетарианците и за още много други подобни теми.

прочети още
Интервю от ферма Амброзия за AGRO Journal

Вече не е мода, а осъзната необходимост отглеждането на селскостопанска продукция в естествена, природна среда. Не е тайна, че промишлено отгледаната храна няма нито чистотата, нито полезността, която само природата може да осигури на човека. Наистина е вярна поговорката "С каквото се храниш, на това приличаш".

прочети още
Защо пасищно, а не индустриално месо?

Все по-голям брой хора вярват, че яденето на по-малко месо носи ползи за околната среда. Това е вярно, когато става дума за животни, отглеждани в индустриални ферми за угояване. Но храненето с месо от добре отглеждани пасищни животни носи чиста изгода за планетата.

прочети още
Истината за промишленото животновъдство!

Промишлените (конвенционалните) ферми или Концентрираните операции за хранене на животни (CAFOs) са в пълна противоположност на семейните селски стопанства със зелени пасища, отглеждащи щастливи животни. За съжаление, повечето от месата и животинските продукти по рафтовете на нашите супермаркети идват от промишлените ферми. Тези индустриални стопанства скупчват огромен брой животни в угоителни комплекси, в които животните са трудно подвижни и често са принудени да престояват в собствените си изпражнения. Нехигиеничните условия, създавани там, допринасят за мизерния и нездравословен живот на животните. Очевидното незачитане на благосъстоянието им е началната отправна точка за какво не е наред в нашата хранителна система. Главната цел на тези индустриални ферми е бълването на колкото се може по-голямо количество хранителни продукти на най-ниска цена. Идеята със сигурност не е отглеждането на здрави животни или производството на висококачествени храни. Като потребители е наша отговорност внимателно да разгледаме хранителните ни източници и да разберем последствията от нашите избори.

прочети още
Пилешка супа за душата... на една остаряваща звезда

Как един от най-добрите баскетболисти за всички времена - Коби Брайънт, се възстанови за отрицателно време след тежка контузия с пилешки костен бульон? И как бульонът се превръща във всекидневно целително средство и поддържащо добрата форма на иначе износените от професионалния спорт стави.

прочети още
Истината за животинските мазнини!

Животинските мазнини имат ужасна репутация. Митът, че храненето с по-малко животински мазнини ще ни държи здрави и слаби си остава мит. Животинската мазнина е демонизирана напълно незаслужено. Нашите баби, дядовци и прадядовци са консумирали именно животински мазни в първичния им вид.

прочети още
10 причини да върнем обратно сланината и свинската мас на трапезата ни

Сланината е здравословна мазнина за готвене и заслужава да бъде върната обратно в кухните на хората по целия свят. Широкоразпространеният мит, че животинската мазнина повишава риска от сърдечно-съдови заболявания е точно това – просто един мит.

прочети още
Мъдростта на традиционната българска храна и д-р Уестън А. Прайс

Здравите народи, изследвани от д-р Прайс се хранят с огромно количество животински мазнини от здрави животни, пасящи трева или от диви животни. Това включва млечни мазнини като масло, сирене, сметана, естествената мазнина на всички видове животни, както и мазнини, съдържащи се във вътрешните органи на животни - като черния дроб и бъбреците.

прочети още