Нашите пасищни прасета(разковничето)

Нашите пасищни прасета(разковничето)
9 юли 2017

Ние сме малка, симбиотична ферма  в стара Планина. Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета  по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша/сено, жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество.



По всяко време във фермата имаме от десетки до стотици(в зависимост от сезона) пасищни прасета разпределени в развъдни стада от няколко породи, като източно балканска свиня и кръстоски от селските райони на страната ни. Селектираме нашите стада от 2014 г., за да произведем порода пасищно прасе, което живее и се чувства добре в условията на нашият планински климат; прасе с отличен темперамент, също с вкус и мраморни качества на месото*. С всяко поколение развъждаме най-добрите от най-добрите и изяждаме останалото. Постепенно, това води до подобряване на стадата; получаваме по-силни животни адаптирани към нашия климат, по-добро месо като качество, големина, темперамент, родство и способност за паша – това са само няколко от основните черти, по които селектираме. 

 

*мраморно месо е термин, който се използва за най-скъпото говеждо месо в света – тук използваме термина, за да подчертаем качествата на месото на пасищните свине, които наподобяват мраморното месо, а именно при разрез червеното месо има повърхност, която наподобява мрамор.

 

 

Да, истина е... прасетата се хранят с трева, детелини, жълъди и други естествени 'фуражи' – те благоденстват живеейки отвън на пасищата. Пасищни прасета не означава, че всичко с което се хранят е пасищна трева, но по-скоро е мястото където живеят, а в нашия случай и с това, с което най-много се хранят. Ние не пазаруваме, както и не ги храним с търговски фураж за угояване на прасета.

 

Пашата е основата на диетата на нашите прасета, като в различните й форми, тя съставлява над 80 % от тяхната храна измерено в процент прием на суха маса.  Експериментално сме отглеждали групи от прасета, хранейки ги само на паша и видяхме че е възможно, но резултатите показват, че при този начин на хранене, прасетата растат много по-бавно. Това е така, заради ниските нива на лизина (аминокиселина, която е основата за създаване на протеин) и ниските нива на калориите, така че те са по-слаби и им отнема още няколко допълнителни месеци, за да достигнат пазарното си тегло. Когато добавяме обаче  яйца и млечни продукти, които осигуряват лизин и калории, те носят една балансирана диета на пасищните прасета, така че те  започват да растат по- бързо, като в зависимост от сезона растежа варира повече в топлия сезон; в студения сезон, отнема  месец или повече.  Младите женски свине и нерезите растат с месец по-бавно. Растежните нива се влияят от  пола, генетиката, сезоните и фуража/храната.

Не цялата диета на прасетата е от пасищна трева. Всъщност, тревата съставлява само един от многото естествени 'фуражи' на пасището. То има бобови растения като люцерна, детелина; брасица, просо, овес, ечемик, лимец, амарант, жълъди, диви плодове, цикория, репей, магарешки бодил и др. Нашите свежи пасища са много разнообразни на растения годни за хранене на животните. През зимата сменяме пасищната трева със сено – складираме летните пасищни треви за зимата по същия начин както консервираме нашите градински плодове и зеленчуци за трапезата на нашето семейство, за да им се радваме през студените месеци. Сеното не е дори приблизително толкова добро, колкото свежото пасище, но помага на добитъка да преживее тези планински, студени и снежни зимни условия.

Силно подозираме, а вече има и изследвания, които доказват фактът, че прасетата, които ядат кисело мляко, усвояват високо съдържание на фибри от пасищата и сеното, което е почти всичко от това, което ядат. Това е един от онези малки трикове, които правят пасищното отглеждане много успешно.

 

Яйцата са отлична храна за прасета. Te съставляват около 1 до 2 % от диетата им през целия им живот. Ние извличаме най-доброто от тях, като насочваме храненето с яйца към по-малките прасета, каквито са отбитите прасенца и младите прасенца, за да увеличим хранителния ефект. В допълнение, за да са по-чисти яйцата от вредители, кокошките ни произвеждат яйца с много високо качество на хранителни вещества, без да ги храним с ГМО. Поддържаме поколение от снасящи кокошки за естествен контрол над вредители, тъй като надолу по хълма има дол и река, които са с много насекоми. Яйцата са продукт на нашите пасища, тъй като това е мястото от където идва голяма част от храната на кокошките. През зимата кокошките ни се хранят със свинско месо, заделяно от закланите прасета всяка седмица – пилетата са естествено всеядни, с тенденция към месоядство, като техните далечни предци от Юрския период. Това е част от цикъла на живота.

Добавките към пасищната храна увеличават темпа на растеж, какъвто е случая с вече споменатата суроватка, както и кисело мляко. Диетата на нашите прасета варира според сезоните, тя се променя с годините чрез подобряване на пасището и с наличен добавъчен ресурс, какъвто са млечните продукти (предимно суроватка) от производството на масло, сирене и кисело мляко – достигащи до 7% от Приема на суха маса. Понякога от местни земеделци засадили тикви по евро програми и ги изоставили по земите(само за да вземат субсидиите), вземаме тонове чисти тикви. Взимаме леко загнили ябълки от био производител, които редовно ги прочистват, за да не прихванат другите. Това е сезонна част от диетата на нашите прасета, съставлявайки около 3% от това с което се хранят през годината, като повечето от този вид храна се дава през есента и зимата. Също така вземаме и преработен ечемик от бирена пивоварна – той съставлява около 2% от диетата на прасетата. Понякога купуваме много извара от прясно мляко от местна ферма отглеждаща кози и овце. Есента и зимата ги водим в дъбовите гори, за да събират жълъди, имайки в изобилие в нашите гори. Използваме всички налични  ресурси, за да произвеждаме качествено месо за кулинарните ни удоволствия.

Тази диета не е фиксирана като ежедневен режим, но е вариативна. Статистиката, която показахме по-горе в проценти, е по-скоро ориентир за последната година и половина. Често пашата е  90% от диетата.  Други ресурси се добавят сезонно, променяйки се във времето според наличността.

 

Генетиката е голямата разлика в способностите на прасетата да живеят на паша. Някои поколения от някои породи ще се провалят напълно на пасищата, защото те са били хранени с високо концентриран търговски фураж  толкова много поколения. Те са били окошарвани по време на бременност или раждане; загубили са майчинските си инстинкти, или са се натрупали други здравословни проблеми. Когато са селектирани за живот в затворена среда, те са загубили своята пасищна способност. Минахме през  изследвания в опити за развъждане на породи с качества, които са подходящи за  климата ни, за нашата храна базирана на паша, което да произведе прасе отлично за нашата ферма.  Ние избрахме да постигнем  характеристики като мраморност на месото, вкус, темперамент, големина, способност за паша, майчинство, растеж и други. Купуваме прасета само от време на време, за да увеличим генетичното разнообразие и бройката.

 

 

На най-основно ниво, управлението на ротационната  паша, означава да се постави здрава периметърна ограда. Правим нашите огради така, че да навлизат леко в залесените площи, за да можем да включим дърветата  в пасищата, а след това разделяме пространството в 4 до 10 ограждения на четвърт акър (около 1000 квадратни километра), ако например се отглеждат няколко прасета – за по-големите ни стада използваме по-широки ограждения. Повече ограждения са по-добре от малко на брой. Малките ограждения са по-добри от големите. Това е баланс между усилието и ефективната паша. Като правило, движим животните в огражденията за кратко време, като ги оставяме  да се хранят с фуража, а после ги извеждаме оттам след максимум две седмици, дори по-бързо. Типичните периоди на паша са от ден до десет дни – времето за преместване зависи  повече от фуражите отколкото от календара. Този процес  намалява плътността на почвата, но понижава и количеството плевели. Най-добрият вариант е да преместим  добитъка когато пасищната трева е паднала до няколко сантиметра. Няма проблем ако животните изкоренят малко растения, всъщност те могат да обърнат около 80% от площта и тя бързо ще се възстанови, защото тревата се е развила, така че да се справи с този вид действия от муцуните и копитата на тревопасните животни, които се движат по терена чрез миграционна паша. Докато виждате мръсотия на терена, в действителност има огромна коренна маса, която се връща обратно в земята. Това е от полза за тревите и другите пасищни фуражи, тъй като те могат да се справят с този тип близка обработка, но дърветата и храстите не могат да поемат пасищната дейност - това е начинът, по който пасищата естествено са се развили преди около 55 милиона години.

 

 

За да се подобри фуражната смес, след прасетата садим и заглаждаме смесица от семена за меки треви, бобови растения (люцерна, детелина, трифили ...),  сорго, зеле, броколи , просо, цикория, лимец, елда, амарант, билки и други фуражи. Това се нарича стадна сеитба. Държим далеч добитъка от пасищните ограждения минимум 21 дни, за предпочитане по-дълго, според това колко бързо расте пашата. Този 21-дневен цикъл нарушава жизнения цикъл на паразитите. Поддържайки ротацията на животните в огражденията , всъщност подобряваме качеството на почвата, на естествените 'фуражи' и  осигуряваме голяма част от храната на прасета,  получавайки  висококачествено месо.

26 септември 2018
Святото призвание да си фермер!

Беше тежко, когато осъзнахме каква отговорност носим с посланията, действията и последствията от избора, който сме взели. Защото се оказахме ‚образователи‘ в една основна на човека потребност. Потребност, от която всекидневно се нуждаем, за да оцелеем и ежедневно да бъдем изграждани - от нейно величество… храната!

прочети още
10 май 2018
Как да озеленим пустините в света и да обърнем климата?

Науката, биолозите, еколозите, природозащитниците, обединяват съгласието си в един толкова прост и обикновен факт съществуващ от древността. Какво е причинило ерозията, пустинята, глобалното затопляне, емиграцията и глада...? Колкото и чудно да звучи, то е научно доказан факт!

прочети още
4 май 2018
Как се промениха пилетата през годините?

Въпреки усилията от страна на Европейската комисия да се подобрят условията на живот на пилетата бройлери отглеждани за храна и въпреки изискванията за по-големи клетки за кокошките носачки, факт е, че повечето индустриални ферми отглеждат животните си по изключително жесток начин, с постоянни ваксини, антибиотици, хормони, наблъскани в халета, държани нарочно в тесни пространства без възможност за движение, за да наддадат възможно най-бързо на тегло.

прочети още
6 декември 2017
С какво се хранят пасищните ни животни през зимният сезон?

Ние не смятаме и мислим да развенчаем общоприетото вярване, че щом са пасищни трябва целогодишно да са на пасище със зелена буйна трева. Трябва да бъдем малко реалисти и да се сприятелим с действителността. Тези животни живеят със сезоните, както ние самите или както са живели нашите баби и дядовци в миналото, тоест през топлите сезони повече пресни плодове и зеленчуци, а през студените сезони повече животински продукти или сушени плодове, каквито за кокошките се явяват сушените билки, сушените треви и свинските деликатеси през зимата.

прочети още
4 октомври 2017
Кафето на Флинстоун - Манията на годината!

Според New York Times от няколко месеца всяко уважаващо себе си кафене в Америка, пък и не само, предлага освен всичко друго и една нова напитка – чаша костен бульон.

прочети още
25 септември 2017
И все пак, коя си ти, моя малка трудолюбке? Коя си ти, моя вълшебнице?

И когато, упоен от аромата на мед, прашец и прополис, спокоен, че всичко е наред, седна на тревата, за да послушам песента на хилядите твои посестрими, аз за кой ли път се питам: Коя си ти, моя малка приятелко...

прочети още
25 септември 2017
Вълшебните, малки черни плодчета - акумулатори на слънчевите лъчи!

Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало(околко 1927г.) природолечителят Петър Димков направил дълго проучване на това растение с голям интерес и достигнал до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!

прочети още
14 септември 2017
Истина ли е, че „Не можело“ питомните зайци да живеят в тяхната естествена среда,така както своите родоначалници?

Нашият опит и изследвания показват и доказват, че питомният заек, може да си припомни и възстанови своят естествен инстинкт и начин на живот, така както е бил преди още да бъде заловен и опитомен в Китай четири века п.н. ера.

прочети още
12 септември 2017
Какво означават белите ивици върху пилешките гърди?

С консумацията на пилешки гърди, приемаме ли протеин или по-скоро поглъщаме количества "скрита" мазнина?

прочети още
22 август 2017
Сутрешната песен на птиците и живителните сили!

Искам да помислите, за това което наричате утринна песен на птиците, този странен момент в природата, точно преди сутрешната светлина да изгрее. Внезапно, както може би сте усетили, ако сте лежали будни по това време, всяка птица в квартала подема песен, сякаш се подчинява на някакъв сигнал. За известно време, докато е тъмно, ефирът е изпълнен с оркестриран звук – тържественото, предизвикателно и неподражаемо звучене на птичите песни.

прочети още
24 юли 2017
Ползите за здравето от консумацията на вътрешни органи!

Споменавайки думите "вътрешни органи" (или може би карантия, дреболии) на обикновеният човек, то той най-вероятно ще обърне лице с отвращение. Ние все продължаваме да си повтаряме, че яденето на вътрешни органи е противно и само пещерняк би го направил. Е, може би трябва отново да се храним като пещерняци. В крайна сметка пещерният човек не е боледувал от диабет, високо кръвно, наднормено тегло и други модерни болести идващи от съвременната неестествена диета.

прочети още
13 юни 2017
Всичко което той иска да направи е нелегално - интервю с Джоел Салатин

Какво трябва да знаете за храната, фермерството и месото, с което се храните? Фермерът и писател Джоел Салатин не приглася на правителствените регулации, има какво да ни каже за пасищното земеделие, за вегетарианците и за още много други подобни теми.

прочети още
12 май 2017
Интервю от Ферма Амброзия за AGRO Journal

Вече не е мода, а осъзната необходимост, отглеждането на селскостопанска продукция в естествена, природна среда. Не е тайна, че промишлено отгледаната храна, няма нито чистотата, нито полезността, която само природата може да осигури на човека. Наистина е вярна поговорката "С каквото се храниш на това приличаш".

прочети още
23 април 2017
Защо пасищно, а не индустриално месо?

Все по-голям брой хора вярват, че яденето на по-малко месо носи ползи за околната среда. Това е вярно когато става дума за животни отглеждани в индустриални ферми за угояване . Но храненето с месо от добре отглеждани пасищни животни носи чиста изгода за планетата .

прочети още
14 април 2017
Истината за промишленото животновъдство!

Промишлените(конвенционалните) ферми или Концентрираните операции за хранене на животни (CAFOs) са в пълна противоположност със семейните селски стопанства със зелени пасища отглеждащи щастливи животни. За съжаление повечето от месата и животински продукти по рафтовете на нашите супермаркети идват от промишлените ферми. Тези индустриални стопанства скупчват огромен брой животни в угоителни комплекси, където те са трудно подвижни и често са принудени да стоят в собствените си изпражнения. Нехигиеничните условия, създавани във фермите, допринасят за мизерния и нездравословен живот на животните. Очевидното незачитане на благосъстоянието им е началната отправна точка за какво не е наред в нашата хранителна система. Главната цел на тези индустриални ферми е бълването на колкото се може по-голямо количество хранителни продукти на най-ниска цена. Идеята със сигурност не е отглеждането на здрави животни или производството на висококачествени храни. Като потребители е наша отговорност внимателно да разгледаме хранителните ни източници и да разберем последствията от нашите избори.

прочети още
5 октомври 2015
Пилешка супа за душата на една остаряваща звезда...

Как един от най-добрите баскетболисти за всички времена Коби Брайънт се възстанови за отрицателно време след тежка контузя с пилешки костен бульон? Как бульона се превръща във всекидневно целително средство и поддържащо добрата форма на иначе износените от професионалният спорт стави.

прочети още
3 октомври 2015
Истината за животинските мазнини!

Животинските мазнини имат ужасна репутация. Митът, че храненето с по-малко животински мазнини ще ни държи здрави и слаби си остава мит. Живитонската мазнина е демонизирана напълно незаслужено. Нашите баби, дядовци и пра дядовци са консумирали именно животински мазни в първичният им вид.

прочети още
24 септември 2015
10 причини да върнем обратно сланината и свинската мас на трапезата ни!

Сланината е здравословна мазнина за готвене и заслужава да бъде върната обратно в кухните на хората по целият свят... Широко разпространеният мит, че животинската мазнина повишава риска от сърдечно-съдови заболявания е точно това – просто един мит.

прочети още
13 август 2015
Мъдростта на традиционната българска храна и д-р Уестън А. Прайс

Здравите народи, изследвани от доктор Прайс се хранят с огромно количество животински мазнини от здрави животни, пасящи трева или от диви животни. Това включва млечни мазнини като масло, сирене, сметана, естествената мазнина на всички видове животни, и мазнини, съдържащи се във вътрешните органи на животни, като черния дроб и бъбреците.

прочети още